Определение № 186 от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2018 г.

Производство по чл.257 ГПК. Образувано е по молба вх. 6197/03.04.2018 г. /постъпила във ВКС на 16.04.2018 г., със становище на съдията-докладчик от САС/, подадена от Т. Я. К., за определяне на срок да се приключи с влязло в сила определение „гр.д. № 514/2015 г.” по описа на Софийски окръжен съд. В молбата са изложени доводи за необосновано забавяне на производството по вина на И. Г. К., заради когото определението на съда от 31.08.2015 г. по гр.д. № 514/2010 г. на СОС не е влязло в сила. Съдията-докладчик от Софийски апелативен съд е депозирал писмено становище по чл.255, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното: С определение № 3032/02.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение от 31.08.2015 г. по гр.д. № 514/2010 г. на Софийския окръжен съд, за отказ да се предостави правна помощ. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015 г., по която И. К. отново е поискал правна помощ, но съдът е оставил без уважение на с определение № 360/01.02.2016 г. Срещу това определение И. К. е подал частна жалба вх. № 3078/29.02.2016 г. Междувременно И. Г. К. е подал и уточняваща жалба /”молба – становище”/ с вх. № 3076/29.02.2016 г. във връзка с движението по частна касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015 г. С разпореждане от 07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г., САС е върнал като нередовни частна касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015 г., частна жалба вх. № 3078/29.02.2016 г. и уточняващата жалба вх. № 3076/29.02.2016 г., но с определение № 286 от 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2148/2016 г. на ВКС, разпореждането за връщане е отменено с указания. С определение № 204 от 12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4087/2016 г., ВКС, ІІ г.о. е потвърдил определение № 360/01.02.2016 г. на Софийския апелативен съд като в мотивите си е посочил, че частната касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015 г. е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, съгласно чл.95, ал.6 ГПК, поради което искането за предоставяне на правна помощ е неоправдано по смисъла на чл.24, т.2 ЗПрП. При тези данни, с влязлото в сила определение № 3032/02.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г. на Софийски апелативен съд е разрешен окончателно въпросът за предоставянето на правна помощ на И. Г. К.. Подадената частна касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015 г. и уточняващата жалба /”молба – становище”/ с вх. № 3076/29.02.2016 г. са подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, констатирано и от съдията-докладчик в САС, който с разпореждане от 15.02.2018 г. е наредил приложеното към ч.гр.д. № 4383/2015 г. на Софийския апелативен съд гр.д. № 514/2010 г. да се отдели и изпрати по компетентност на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Предвид изложените обстоятелства, молбата на Т. Я. К. следва да се отхвърли като неоснователна. Исканото процесуално действие е извършено с разпореждане от 15.02.2018 г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 4383/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.