Определение № 2747 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 345/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Н. Т., чрез адв. Д. Бакърджиев, против разпореждане № 6849/30.07.2025 г., постановено по вх. № 12587/29.07.2025 г. по адм. дело № 909/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради нарушение на материалния закон поради и което е поискана отмяната му. Посочено е, че определението, с което М. Н. Т. е осъдена да заплати сторените по делото на АС Пловдив разноски, не ѝ е редовно съобщено, поради и което същото не е влязло в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – кметът на Район „Западен“ – Община Пловдив, чрез адв. Т. Драгоева, оспорва частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид кога е връчвана покана за доброволно изпълнение на М. Н. Т. по атакуваното разпореждане, приема частната жалба за подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 405, ал. 1 ГПК, като е образувано по молба на кмета на Район „Западен“ – Община Пловдив, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Драгоева, за издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на Район „Западен“ – Община Пловдив за сума в размер на 1000 лева. С оспореното разпореждане Административен съд - Пловдив е разпоредил да се издаде изпълнителен лист по молба вх. № 12587/29.07.2025 г. за присъдените разноски в полза на Община Пловдив с определение № 4839/28.05.2025 г., постановено на по адм. дело № 909/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив в размер на 1000 лева. Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В процесния случай с определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г., АС Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на М. Н. Т., подадена против Разрешение за удължено работно време № 03-666 от 13.03.2025 г., издадено от кмета на Район „Западен“-Община Пловдив, прекратил е производството по делото и е осъдил М. Н. Т. да заплати на Община Пловдив сторените по делото разноски в размер на 1000 лева. Видно от приложените по делото съобщения за уведомяване на М. Н. Т. за постановеното определение, същата не е намерена на посочения от нея адрес. На приложеното на стр. 102 от делото на АС Пловдив съобщение е отбелязано, че „по информация на лице от посочения адрес, лицето М. Т. е в чужбина за около 2 месеца“. Не е направено отбелязване както кое е лицето, дало информацията, както и относно това дали има лице от адреса, което желае да получи съобщението. С разпореждане от 16.06.2025 г. на съдия-докладчик по делото на АС Пловдив е разпоредено съобщението да се връчи чрез разлепване по реда на чл. 18а, ал 9 АПК. На стр. 108 от делото на АС Пловдив е приложено съобщение, съгласно което уведомлението по чл. 18а, ал. 9 АПК е залепено на адреса на М. Н. Т. на 02.07.2025 г. На 29.07. 2025 г. до АС Пловдив е подадена молба от кмета на Район „Западен“ – Община Пловдив за издаване на изпълнителен лист за сума в размер на 1000 лева, във връзка с което е постановено и оспореното в настоящото производство определение. На молбата от 29.07.2025 г. е поставено отбелязване, че на 07.08.2025 г. адв. Т. Кодинова е получила изпълнителния лист. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Настоящата инстанция счита, че съдът неправилно е разпоредил съобщаването за изготвеното определение да стане по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Видно от материалите по делото, на стр. 78 е приложено заявление, подадено от М. Н. Т., в което тя е посочила мобилен телефон за контакт. Съгласно чл. 18а АПК уведомяването за изготвеното определение е можело да бъде извършено чрез обаждане на посочения мобилен телефон и съответно отбелязване на стореното уведомяване от извършилия го служител. Отделно от горното, следва да се посочи още, че длъжностното лице призовкар при отбелязването в съобщението не е посочил, че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. В чл. 18а, ал. 9 АПК законодателят е предвидил наличието на две кумулативни предпоставки - страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Едва при кумулативното им наличие, защото е използван съюзът "и", се пристъпва към връчване на съобщението чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия на адресата. При тези данни настоящата инстанция намира, че М. Н. Т. не е била надлежно уведомена за първоинстанционното съдебно определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г. по описа на АС Пловдив, което обстоятелство е нарушило изначално правото й на защита в съдебния процес, а от там и законосъобразното развитие на процеса, във връзка с обжалване от нейна страна на последващите действия на първоинстанционния съд, включително и на процесното разпореждане. Административният съд е бил длъжен да спази разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, приложима на основание чл. 137, ал. 5 АПК. Само в случай, че съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса, съответно уведомяването не е могло да се извърши по друг ред, и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението на посочения от страната адрес, то е следвало да се приложи чл. 18а, ал. 9 АПК - чрез залепване на уведомление. По тези съображения и поради неспазването на процедурата на чл. 18а, ал. 9 АПК определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив не е било редовно връчено на адресата. Предвид изложеното, определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г., не е било влязло в сила към момента на постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като по делото няма доказателства и за последващото му съобщаване. С оглед изложеното, не са били налице предпоставките по чл. 405, ал. 1 ГПК вр. чл. 404, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, тъй като не е било налице влязло в сила съдебно определение с осъдителен диспозитив. Предвид изложеното, разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 30.07.2025 г. следва да бъде отменено като неправилно, вместо него да се остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист, съответно издаденият изпълнителен лист да се обезсили, а делото да се върне на АС Пловдив с указания за съобщаване на определение № 4839/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 909/2025 г., на М. Н. Т.. Предвид изложеното, и на основание чл. 235, ал.1 АПК вр. чл.407 ГПК Върховният административен съд, трето отделение