Решение № 4945 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2025 г.
ВАСШесто отделение08.05.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1163/18.07.2025 г. по адм. дело № 302/2024 г. на Административен съд – Ловеч. ОСЪЖДА Социални услуги – Домашен социален патронаж – Тетевен да заплати на Националната експертна лекарска комисия, гр. София сумата от 70 (седемдесет) евро, разноски за касационната инстанция. ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за касационната инстанция, заявено от Д. М. В. от гр. Тетевен срещу Социални услуги – Домашен социален патронаж – Тетевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на Социални услуги – Домашен социален патронаж – Тетевен против решение № 1163/18.07.2025 г. по адм. дело № 302/2024 г. на Административен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба – Д. М. В., чрез адвокат С. Лозанова; Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Дурчова; МБАЛ „Д-р А. П., гр. Тетевен изразяват становища за неоснователност на същата. Първите двама представят подробни писмени отговори и претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците – Агенция за хората с увреждания, ТЕЛК – Общи заболявания към МБАЛ „Троян“ ЕООД; ТП на НОИ – Ловеч; РД “Социално подпомагане“ – Ловеч не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 1163/18.07.2025 г. по адм. дело № 302/2024 г. Административен съд – Ловеч е отхвърлил оспорването по жалба на Социални услуги – Домашен социален патронаж – Тетевен срещу Експертно решение № 00216 от зас. № 048 от 16.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е Експертно решение № 00216 от зас. № 048 от 16.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ е потвърдил ЕР № 00052 от зас. № 029/14.03.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Троян“ ЕООД, с което е потвърден БЛ № Е20230515273/27.06.2023 г. Производството по чл. 112, ал.1 от Закона за здравето е било предхождано от административен контрол, в рамките на който ЕР на ТЕЛК е било отменено от НЕЛК и преписката върната за издаване на нов акт от ТЕЛК при МБАЛ „Троян“ ЕООД. Развитите от касатора доводи, че административният съд незаконосъобразно е ценил факта, че при първото оспорване на болничния лист сезирането на НЕЛК е било недопустимо поради просрочие са ирелевантни в настоящото производство. Дори и да се приеме за вярна тази теза тя обосновава наличие на унищожаем акт, който е породил правни последици, които законосъобразно са били зачетени при последващия административен контрол. Тъй като е страна в административното производство способът за защита срещу него от касатора е бил оспорването му. Същият няма възможност в условията на косвен контрол да установява неговата унищожаемост, а само нищожността му, каквато в случая не е налице (чл.17, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК). Обосновани са изводите на съда, че приложената медицинска документация доказва наличието на състояние, обуславящо временната неработоспособност на ЗОЛ Д. В. за периода, отразен в болничен лист № Е20230515273/27.06.2023 г. Правилно в съдебното решение са кредитирани неоспорените от страните заключения на СТЕ и СМЕ. ТЕЛК е изпълнила указанията, дадени от НЕЛК с ЕР №57/29.01.2024 г. Обосновано съдът е приел, че наличието на пропуски по водената медицинска документация по време на престоя в лечебното заведение не се е отразило на законосъобразността на процесния болничен лист. Налице са категорични данни, че Д. В. е страдал от заболяване, ограничаващо неговата работоспособност за периода посочен в медицинските документи на органите на медицинската експертиза. Сведения за фактите от значение за преценка на работоспособността на освидетелствания се съдържат в наличната медицинска документация въз основа на която ТЕЛК е постановила своя акт. Спазено е изискването на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на постановяване на обжалваното ЕР на НЕЛК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Независимо от изхода на спора пред касационната инстанция, съдът намира за неоснователно искането на Д. М. В. за разноски, тъй като представения договор за правна защита и съдействие е в нечетливо и незаверено копие и в този си вид същият няма доказателствена сила и не следва да се цени във връзка с този субсидиарен предмет на делото. Искането на НЕЛК за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя същите в размер на 70 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 144 АПК
- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 17, ал. 2 ГПК
- чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 112, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 24