Определение № 50005 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2022 г.

Производството е по чл. 250 и чл.248 ГПК. Образувано е по молби вх. № 509018 от 08.11.2022 г. и вх. № 509210 от 15.11.2022 г. на В. Т. Л. за допълване на определение № 50249 от 31.10.2022 г. по настоящото дело, както и за изменението му в частта за разноските. Молителят сочи, че нито в мотивите, нито в диспозитива на определението на ВКС, няма произнасяне по неговата частна жалба вх. № 2787 от 05.08.22 г. срещу определение № 234 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд. Иска това определение да бъде отменено с акта по чл.250 ГПК и да се уважи искането на Х. К. Б. и А. К. Б. за прекратяване на производството по делото. Освен това молителят счита, че неправилно е бил осъден да заплати разноски на насрещната страна за частното производство пред Пловдивския апелативен съд, както и за частното производство пред ВКС, по което частната му жалба срещу определението на апелативния съд е била уважена. Отделно от това счита, че произнасянето на ВКС по възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е неправилно. Ответниците в производството Х. К. Б. и А. К. Б. оспорват молбите. Считат, че те са неоснователни. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбите за процесуално допустими, тъй като са редовни от външна страна и са подадени в законния едномесечен срок. Разгледани по същество, молбите са неоснователни: С определение № 50249 от 31.10.2022 г. по настоящото дело е обезсилено определение № 212 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 244/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, приета е за разглеждане частната жалба вх. № 1493/26.04.2022 г. на В. Т. Л. срещу разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд и това разпореждане е потвърдено. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел следното: С определение № 30 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 761/2014 г. на Смолянския районен съд е прекратено производството по предявените от Х. К. Б. и А. К. Б. срещу В. Т. Л. искове по чл.108 ЗС поради отказ от исковете. С определение № 159 от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд е отменено прекратителното определение № 30 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 761/2014 г. на районния съд в посочената по-горе част и делото е върнато за произнасяне по тези искове. Впоследствие с определение № 234 от 28.04.2022 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното определение № 159/16.03.2022 г., като е добавен нов диспозитив: Отхвърля искането за прекратяване на гр. д. № 761/2014 г. в частта по предявените от Х. К. Б. и А. К. Б. срещу В. Т. Л. искове по чл.108 ЗС поради липса на валидно волеизявление за отказ от исковете. С разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд е върната като недопустима частната касационна жалба вх. № 1151/01.04.2022 г. на В. Т. Л. срещу определение № 159 от 16.03.2022 г. по същото дело. Следващата частна жалба на В. Л. срещу това разпореждане е разгледана от Пловдивския апелативен съд, който с определение № 212 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 244/2022 г. е потвърдил разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд. При тези данни съставът на ВКС е приел в определение № 50249 от 31.10.2022 г. по настоящото дело, че Пловдивският апелативен съд се е произнесъл недопустимо по частната жалба срещу преграждащото разпореждане на окръжния съд, приел е за разглеждане тази частна жалба и е потвърдил разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд. С оглед изхода на делото на ответниците в производството Х. К. Б. и А. К. Б. са присъдени 800 лв. разноски, от които по 150 лв. за производството пред апелативния съд и 500 лв. за производството пред ВКС по договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. Прието е, че тези суми не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. По молбата с правно основание чл.250 ГПК: Молбата за допълване на определение № 50249 от 31.10.2022 г. по настоящото дело е неоснователна. Съставът на ВКС се е произнесъл по цялото искане, което се е състояло в това да бъде отменено разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд. С отказа да бъде отменено това разпореждане ВКС се е произнесъл изцяло по частната жалба срещу него. Следва да се посочи и това, че с разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. на Смолянския окръжен съд е върната само частната жалба вх. № 1151/01.04.2022 г. на В. Л. срещу основното определение № 159 от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд, но не и частна жалба вх. № 2787 от 05.08.22 г. на В. Л. срещу определението за отстраняване на очевидна фактическа грешка № 234 от 28.04.2022 г. по същото дело. Затова няма как последната частна жалба вх. № 2787 от 05.08.22 г. да бъде предмет на настоящото дело, след като не е била предмет на разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд. Отделно от това – актът, с който се отстранява очевидна фактическа грешка в основния акт на съда, образува едно цяло с него и след влизане в сила на основния акт не може да се променя резултатът по акта за отстраняване на очевидна фактическа грешка. С връщането на частната жалба срещу основния акт - определение № 159 от 16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд, това определение е влязло в сила, поради което не би могло да има друг резултат по частната жалба срещу определение № 234 от 28.04.2022 г. по същото дело. Волята на съда, изразена в тези определения, е една и съща – че се отменя определението на първата инстанция за прекратяване на делото поради отказ от иска и този отказ се отхвърля. Основното определение е било достатъчно и не е следвало въобще да се постановява определение по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка. По молбата по чл.248 ГПК: Неоснователно е виждането на молителя, че не дължи разноските на ответниците, направени пред Пловдивския апелативен съд. Това производство е образувано преди ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че разпореждането на окръжния съд за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК не попадат в обхвата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК и че апелативният съд не е компетентен да се произнася по такава частна жалба. Разноските са направени от ответниците, видно от договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г., и присъждането им се дължи на основание чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователно е виждането на молителя, че не дължи разноските на ответниците, направени пред ВКС, тъй като частната му жалба срещу определението на апелативния съд е била уважена и това определение е обезсилено. В действителност резултатът от производството пред ВКС е влизане в сила на обжалваното от молителя с частна жалба вх. № 1493/26.04.2022 г. разпореждане № 122 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 81/2022 г. на Смолянския окръжен съд, т.е. тази частна жалба е оставена без уважение, затова молителят дължи разноските на насрещната страна за производството пред ВКС. И на последно място – съставът на ВКС се е произнесъл в предходното определение № 50249 от 31.10.2022 г. по възражението за прекомерност на заплатеното от Х. К. Б. и А. К. Б. адвокатско възнаграждение и не може да се произнася втори път по това възражение, като изменя произнасянето си. По изложените съображения молбите за допълване и за изменение на определение № 50249 от 31.10.2022 г. в частта за разноските са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като то има несамостоятелен характер и според практиката на ВКС в производство по чл.250 и чл.248 ГПК не се присъждат разноски - определение № 493 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2016 г., IV г. о., определение № 213 от 17.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1976/2018 г., I т. о., ТК определение № 50243 от 24.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1776/2022 г., I г. о., определение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., определение № 135 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1585/2020 г., III г. о., определение № 238 от 28.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1492/2019 г., III г. о., определение № 49 от 18.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 687/2019 г., I г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,