Определение № 3188 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 153/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 10297 от 30.10.2023 г. по адм.д. № 9891/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 24 от 15.06.2023г. по КАНД № 145/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. и прекратил производството по делото. Изложени са съображения за неправилно постановено определението, с което се спира производството поради отправено преюдициално запитване от друг съд, като е извършено е разширително тълкуване и прилагане на правната норма извън нейния обхват. Считат за недопустимо спиране извършено от друг съд поради преюдициалност, по отправено преюдициално запитване, направено по друго дело, с други страни и предмет. Ответната страна не е представила писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба и прекрати производството по делото тричленният състав на съда е приел, че разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед отправеното вече преюдициално запитване и сезиране на СЕС за произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, не е допустимо да се прави ново преюдициално запитване от втори съд. Определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид преюдициалност на производството във връзка със формиране на сила на присъдено нещо или постановяване на окончателен съдебен акт в съдебното производство, с оглед да се вземе предвид разрешаването на преюдициален правен спор със сила на присъдено нещо. В случая не е налице преюдициалност в този смисъл. Преюдициалността е във връзка необходимото тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България, поради което правилно е прието, че спирането на производството по делото е на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение по адм.д. № 11181/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав