Определение № 113 от 15.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 840/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 01.08.2016г. на съдия при РС - гр. Смолян по нохд № 519/2016г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено, а същото е изпратено е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е било образувано в РС - гр. Смолян по внесен обвинителен акт срещу В. А. П. за престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.”а”, пр.2-ро, във връзка с ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл. 342, ал.1 от НК. В обстоятелствената част и диспозитива на обвинението е посочено обстоятелството, че в резултат на транспортното произшествие е причинена телесна повреда на Д. Т. Ч. – съдия при Окръжен съд - гр. Смолян. Това обстоятелство е съобразено от съдиите при РС-гр.Смолян, които на осн. чл. 29, ал.2 от НПК са се отвели от разглеждане на делото. При така изложеното, Върховният касационен съд намира искането за промяна на подсъдността за основателно. Несъмнено невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност обуславя предпоставките на чл. 43, т.3 НПК. Делото следва да се възложи за разглеждане по подсъдност на Районен съд - гр. Пловдив, който е в близост до съдебния район на Смолянския районен съд, а от друга се явява и независим по правилата и на функционалната подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,