Определение № 280 от 01.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 50310/2016 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 9290/25.08.2017 г. от [фирма], чрез адв. М.Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 22/11.04.2017 г., в частта за разноските, с която на адв. В. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 930 лв., вместо 2777 лв., поради допусната грешка в изчисляването. Молителят иска и допълване на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 240/26.07.2017г., като твърди, че липсва произнасяне по искането му за присъждане на разноски пред първа и въззивна инстанция в размер на 6 829.50 лв. Насрещната страна К. Ф. Б. изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 247 и чл. 250 ГПК намира същата за неоснователна. С решение № 22/11.04.2017 г. след частична отмяна на решение № 2198/12.11.2015 г. на Софийския апелативен съд е уважен предявеният от К. Ф. Б. срещу [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., като съобразно тази уважена част от иска ответното дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. В. Н. сумата от 3930 лв., а съобразно отхвърлената част от иска – за разликата над 30 000 лв. до претендираните 120 000 лв., ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 3717 лв.. С молба с вх. № 4179/12.04.2017 г. [фирма] е поискало изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските, като му се присъдят и разноските пред първа инстанция в размер на 2850 лв. и пред въззивна в размер на 3717 лв., както и да се намали размера на присъденото на адв. В. Н. адвокатско възнаграждение от 3930 лв. до 982, 50 лв. Според изразените становища на страните след постановяване на решението [фирма] е изплатило на адв. В. Н. присъденото адвокатско възнаграждение от 3 930 лв. и на ищцата присъденото обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, като дружеството е направило прихващане с дължащите му се разноски в размер на 3 717 лв. С определение № 249 от 26.07.2017 г. настоящият състав е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК, приемайки че присъденият размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника – [фирма] е съобразен с отхвърлената част на иска и размера на претендирания хонорар за касационното производство. Посочено е, че присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Н. за всички инстанции е в съответствие с НМРАВ. С оглед на изложеното, следва да се посочи на първо място, че с извършеното доброволно плащане на присъденото адв. възнаграждение на адв. Н. и чрез прихващането на дължимите се разноски молителят е признал размера на дължимите разноски на страните, поради което е недопустимо искането за изменение на постановеното по делото решение. На следващо място искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК дава възможност на съда, който е постановил решението, по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснатите очевидни фактически грешки. Това са грешки, които не се състоят в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване. В конкретния случай в диспозитива на решението не е обективирана воля, различна от формираната в мотивите. Следва да се остави без уважение и искането за допълване, тъй като настоящият състав се е произнесъл по цялото заявено искане. Доколко изводите на съда за размера на адвокатското възнаграждение са правилни е въпрос на инстанционен контрол, какъвто за този съдебен акт не е предвиден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,