Определение № 7160 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А. против определение № 3971/15.04.2024 г., постановено по адм.д. 3032/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател обжалва определението като твърди, че то противоречи на материалния и процесуалния закон, поради което иска да бъде отменено и да му бъде предоставена безплатна правна помощ като посочва конкретен адвокат, който да му бъде назначен за „служебен“. В частната жалба са изложени съображения по същество на спора пред първата инстанция и аргументи за противоконституционност на мотивите на АССГ. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваното определение Административният съд-София-град е приел, че Н. Н. А. отговаря на условията по чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП), но на основание чл. 24, т. 2 от ЗПП не следва да му бъде предоставяна правна помощ за процесуално представителство по конкретното дело. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно АССГ е приел за неоснователно искането на Н. Н. А. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПП. В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от установеното от първата инстанция семейно и имуществено състояние на Н. Н. А., от което е възможно да се обоснове извод, че той не разполага с достатъчно средства и за заплащане на адвокатско възнаграждение, исканата правна помощ следва да се откаже, защото предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по конкретното дело - приложение на принципа за служебното начало и проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, в което първоначално са събрани ангажираните от страните доказателства; искането на Н. Н. А. се явява неоснователно Доводите в частната жалба относно правното положение на страните и възможното развитието на съдебното производство също показват наличие на достатъчно правни познания за самостоятелно упражняване на правото на защита в административния процес. При тази преценка не без значение е и установеният в АПК принципа за служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че като е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ АССГ е постановил правилно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения законосъобразно определение, което трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд