Определение № 7182 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Постъпила е молба на Н. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат Ангелова– САК, в качеството й на пълномощник, с искане за допълване на Решение № 3723 от 09.04.2025г., постановено по адм. дело № 8266/ 2024г. на ВАС, в частта му за разноските, като се присъдят 2 739, 40 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в две съдебни инстанции. Ответникът по искането– Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмено възражение, подадено чрез упълномощен представител Георгиева– началник отдел „Качество на производството“ в Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при ДАБ при МС, моли молбата за допълване в частта за разноските да се остави без уважение, като неоснователна. Излага твърдения, че съгласно чл. 92 ЗУБ разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат в производствата по този ред. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и е допустима за разглеждане. По същество подадената молба е частично ОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 3723 от 09.04.2025г., постановено по адм. дело № 8266/ 2024г. ВАС е оставил в сила Решение № 3230 от 05.08.2024г., постановено по адм. дело № 629/ 2024г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменено Решение № 6715/ 05.06.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и ДАБ при МС е осъдена да заплати на Н. А. сумата от 1 369, 70 лева, представляващи направени разноски по делото. С оглед изхода на делото и присъждането на сторените разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд, искането в тази му част е неоснователно. В производството пред Върховния административен съд е участвал Н. А., като ответник по касационната жалба и същият е представляван от адвокат Ангелова– САК. С оглед изхода на делото– отхвърляне на подадената касационна жалба и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на тази страна се дължи присъждане на разноски при своевременно направено искане. В случая искането по чл. 78 ГПК е направено в подадения отговор на касационната жалба, към който е представен Договор за процесуално представителство от 02.09.2024г. с предмет изготвяне, подписване и подаване на отговор на касационна жалба, както и представителство в съдебно производство пред Върховен административен съд. Посочено е, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 369, 70 лева е платено в брой. Според т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Заплащането на адвокатското възнаграждение в случая е доказано, чрез представения по делото договор за правна помощ, служещ за разписка. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ДАБ при МС относно недължимостта на адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ, която постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и други разноски с изключение на разноските за експертиза. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава, когато не е налице изключението на специалния закон. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. С оглед изхода на делото– отхвърляне на подадената касационна жалба и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, настоящият състав счита, че следва да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските, като на Н. А. бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 369, 70 лева за адвокатско възнаграждение, сторени в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение