Определение № 609 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3239/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на длъжника в заповедното производство Р. М. М срещу Определение № 119 от 19.04.2013г. по въззивно частно гражданско дело № 172/2013г. на ОС Ямбол, с което в производство по чл.423,ал.1,т.4 ГПК е отхвърлено /не е прието/ възражението на този длъжник пред въззивния съд против Заповед № 716/24.04.4012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 1100/2012г. на Ямболския РС. С частната жалба се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде прието възражението, поради наличието на предпоставките на чл.423,ал.1,т.4 ГПК. От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение намира, че частната жалба е недопустима, в какъвто смисъл е трайно установената съдебна практика. Определението по чл.423 ГПК няма характер на преграждащо заповедното производство /т.1 на чл.274,ал.1 ГПК/ и няма предвидена в закона възможност за обжалването му /т.2 на чл.274,ал.1 ГПК/. В производството по чл.423 ГПК въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение. Производството е извънинстанционно и с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл.415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл.423 ГПК е и сходният характер с производство по отмяна на влезли в сила решение, което е едноинстанционно. Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, Първо т.о.: