Определение № 2165 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2026 г.

Производството по настоящото дело е образувано по подадените от А. И. Д. частна жалба с вх.№ 6071 от 24.03.2026 г., както и молба за определяне на срок при бавност с вх.№ 7715 от 16.04.2026 г. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение взе предвид следното: С Определение № 4053 от 11.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 2977/2025 г., постановено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК, състав на ВКС, ІІ г.о. е потвърдил Разпореждане № 1969 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2895/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности е върната подадената от А. И. Д. частна касационна жалба срещу Определение № 3271 от 22.11.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 2895/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив (с последното е потвърдено Разпореждане от 02.02.2024 г. по гр.д.№ 410/2020 г. на Районен съд – Първомай за издаване на изпълнителен лист). Съставът на ВКС, ІІ г.о. изрично е указал, че Определение № 4053 от 11.09.2025 г. не подлежи на обжалване. Жалбоподателят А. И. Д. не се е съобразил с указанието и е подал жалба с вх.№ 32963 от 25.09.2025 г., която му е върната с Определение № 4728 от 21.10.2026 г. по ч.гр.д.№ 2977/2025 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Последвало е образуването на ч.гр.д.№ 4448/2025 г. по описа на ВКС, І г.о., по което, с постановеното Определение № 5432 от 26.11.2025 г., е потвърдено Определение № 4728 от 21.10.2026 г. по ч.гр.д.№ 2977/2025 г. на ВКС, ІІ г.о. Въпреки даденото от състава на ВКС, І г.о. изрично указание, че Определение № 4728 от 21.10.2026 г. не подлежи на обжалване, А. И. Д. отново не се е съобразил с указанието и е подал частна жалба с вх.№ 22465 от 03.12.2025 г. Тя му е върната с Определение № 6024 от 23.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 4448/2025 г. по описа на ВКС, І г.о. Последвало е образуването на ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о., по което, с постановеното Определение № 546 от 06.02.2026 г., е потвърдено Определение № 6024 от 23.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 4448/2025 г. на ВКС, І г.о. Въпреки даденото от състава на ВКС, І г.о. изрично указание, че Определение № 546 от 06.02.2026 г. не подлежи на обжалване, А. И. Д. за трети път не се е съобразил с даваните му от върховната съдебна инстанция указания и е подал частна жалба с вх.№ 3072 от 13.02.2026 г. Тя му е върната с Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. Настоящата частна жалба вх.№ 6071 от 24.03.2026 г. е насочена срещу Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. Макар и разположена върху две страници ръкописно изписан текст, във връзка с атакувания съдебен акт частната жалба обективира единствено становището на жалбоподателя, че незаконосъобразно се прегражда развитието на ч.гр.д.№ 322/2026 г. Конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. не са заявени и в този смисъл тя е бланкетна. Независимо от това, прилагайки постановките на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав на съда служебно извърши проверка за законосъобразността на Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. и установи следното: Обжалваният акт е постановен от надлежен съдебен състав. Производството по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. е образувано на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и своята правораздавателна компетентност съдебният състав е изчерпал с постановяването на Определение № 546 от 06.02.2026 г. След постъпването на частната жалба с вх.№ 3072 от 13.02.2026 г. са били дължими и са извършвани единствено действия по нейното администриране, които, съобразно задължителната практика по т. 10 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се извършват еднолично, като при преценка, че частната жалба подлежи на връщане, този резултат се постановява от съдията-докладчик с разпореждане. Освен валидно и допустимо, обжалваното разпореждане е и правилно, тъй като е постановено в съответствие с чл. 274, ал. 1 ГПК. Противно на разбирането на жалбоподателя, Определение № 546 от 06.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. няма преграждащ характер. С него е упражнен предвиденият с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК инстанционен контрол по отношение на Определение № 6024 от 23.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 4448/2025 г. на ВКС, І г.о., с което възможностите за разглеждане на въпроса, разрешен с Определение № 6024 от 23.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 4448/2025 г. на ВКС, І г.о., са изчерпани. Законът не позволява по-нататъшно обжалване, поради което с Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. правилно е постановено връщането на частната жалба с вх.№ 3072 от 13.02.2026 г. Ето защо Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 322/2026 г. по описа на ВКС, І г.о. следва да бъде потвърдено. Разглеждайки молбата за определяне на срок при бавност, настоящият съдебен състав констатира, че същата не обективира изявления за дължимо от съда конкретно, но не извършено своевременно процесуално действие, за което да бъде определен подходящ срок за извършването му. Предвид своевременното администриране на частната жалба с вх.№ 6071 от 24.03.2026 г., приключило с образуването на настоящото ч.гр.д.№ 1637/2026 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., молбата с вх.№ 7715 от 16.04.2026 г. следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение