Определение № 9349 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Такс консулт Плевен" ЕООД, представлявано от О. Х., против определение № 2248 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 532/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разрешение № 15-О/24.10.2024 г. на главния архитект на Община Плевен за поставяне на преместваем обект и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречието му със закона. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по съществото на спора. Ответникът - главният архитект на Община Плевен, чрез пълномощника си юрк. Стойчев, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че за дружеството липсва правен интерес от оспорването, доколкото не е собственик на поземления имот с идентификатор 56722.660.773, попадащ в УПИ XII-4869, кв. 381 по плана на гр. Плевен, собственост на Община Плевен, в който е разрешено поставянето на преместваемия обект - стационарна паркинг бариера. Като се позовава на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, достига до извод, че жалбоподателят като собственик на самостоятелен обект в сграда, изградена в имот през един от процесния, не е заинтересовано лице в производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект и съответно не е активно легитимиран да го оспори. Определението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.769, ведно с 1/19 идеални части от отстъпеното право на строеж върху този имот. Оспореното разрешение за поставяне на преместваем обект е издадено по отношение на друг поземлен имот, който е частна общинска собственост. Съгласно чл. 56, ал. 5 ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Само собственикът на поземления имот, който в случая е Община Плевен, има гарантирано от закона право на участие в административното производство за разрешаване на поставянето на преместваемия обект в този имот, както и право на жалба срещу издаденото разрешение, в случай на засягане на това право. С разрешаване поставянето на преместваем обект в чужд имот не се засяга ограниченото вещно право на строеж нито върху същия имот, нито върху друг съседен имот, поради което носителят му, какъвто е жалбоподателят, няма право на жалба по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Предвид вида на акта, който е с предмет поставяне на преместваем обект, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 АПК, определяща кръга на заинтересованите лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения, поради което доводите в частната жалба в тази насока са неоснователни. Като приема липсата на правен интерес от оспорването, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,