Определение № 2826 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1664/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищците И., А. и Д. П. чрез своята майка и законна представителка Р. И. Петрова срещу определение № 1871 от 15.07.2025г. по ч.гр.д.№ 1615/2025г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което частично е изменено определение на СГС, постановено по молба на ответника „Изола П.“ООД по чл.398,ал.1 ГПК за замяна на допуснатото по т.д.№ 1878/2021г. обезпечение на предявени срещу дружеството искове с правно основание чл.127 във вр. с чл.125,ал.3 ТЗ. Първоинстанционният съд е заменил предходно допуснато обезпечение на тези искове, отменяйки първоначално наложени възбрани върху недвижими имоти, с налагане на възбрани върху други такива, а въззивната инстанция по частна жалба на ищците като условие за допускане на замяната на обезпечението, е определила и допълнително такова - учредяване на първа по ред законна ипотека върху подробно посочени самостоятелни обекти. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърдението е, че постановеният акт подлежи на обжалване, тъй като по аналогия следва да намери приложение хипотезата, при която въззивният съд за първи път допуска обезпечение и в който смисъл е произнасянето в определение № 115 от 07.03.2013г. по ч.гр.д.№ 1356/2013г. на 1 г.о. и № 203 от 17.03.2011г. по ч.гр.д.№ 156/2011г. на 1 т.о. на ВКС. В писмен отговор насрещната страна „Изола П.“ООД изразява становище, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, независимо от посочената в него такава възможност. Акцентира, че замяната на обезпечението е вече допусната от първоинстанционния съд, а въззиввият само е изменил условията, при които тя да стане. Изразява и становище за отсъствие на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и за неоснователност на подадената жалба. Съставът на ВКС преценява подадената частна касационна жалба като процесуално недопустима. Недопустимостта й следва от общите разпоредби на ГПК и отсъствие на специални правила, осигуряващи право на триинстанционно произнасяне по молба за замяна на един вид обезпечение с друг. Неточна е преценката на въззивния съд, че неговото определение постановено в производство по чл.274,ал.1 ГПК във вр. с молба по 396,ал.1 и чл.402 ГПК, подлежи на последващ инстанционен контрол. Въззивното определение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване пред ВКС съдебни актове, каквито са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Атакуваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановено от първоинстанционния окръжен съд определение по молба за замяна по чл.398,ал.1 и за отмяна по реда на чл.402 ГПК на допуснато обезпечение, не прегражда развитието на делото, съответно не е от категорията актове по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Това определение не е и от кръга на определенията по чл.274,ал.3,т.2 ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства. Съгласно т.1 на ТР №5/2015г. от 18.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, такива са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в отделно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваният акт е с привременен характер, а същевременно не преклудира възможността искането за замяна/отмяна на обезпечението да бъде направено отново и да бъде разгледано от съда. В този смисъл е и разрешението в мотивите на ТР №1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС. На реда за двуинстанционно обжалване (извън хипотезата на чл.396,ал.2 ГПК, в която не попада настоящия казус) са подчинени както определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, така и определенията по молба за замяна/отмяна на обезпечителни мерки. Както се посочи, обезпечителното производство има привременен характер и именно поради това постановените в него определения не са такива, които дават разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК и поради това въззивните определения по чл.398 ГПК не подлежат на касационно обжалване. В същия смисъл е и константната съдебна практика на ВКС (определенията по ч.т. д. № 1372/2017г. на 1 т.о., 2925/2018г. на 2 т.о., №1236/2020г. на 1 т.о., №189/2022г. на 2 т.о., №1133/2024г. на 1 т.о.), а актовете, на които частният касационен жалбоподател се позовава, са постановени преди приемането на цитираното тълкувателно решение по тълк.дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Няма как да бъде приложено изключението, уредено в чл.396,ал.2 ГПК, защото то гарантира възможност за ответника за двуинстанционно разглеждане на искане за обезпечение: Съгласно разпоредбата на чл.395,ал., изр. второ ГПК на ответника не се връчва препис от молбата за обезпечение и когато първоинстанционния съд е отхвърлил искането, разпоредбата осигурява възможност (при наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК) за разглеждане на възраженията на ответната страна срещу допуснатото от въззивния съд обезпечение. А съгласно разпоредбата на чл.398, ал.1 ГПК препис от молбата за замяна на обезпечението се връчва на насрещната страна, която може в тридневен срок да изложи възражения срещу искането, а постановеното от първоинстанционния съд определение подлежи на обжалване пред въззивния съд. Следователно, с произнасянето на последния се изчерпва редът за защита на страните във връзка с молбата за замяна, тъй като по отношение на искането и възраженията срещу него се е развило двуинстанционно производство. Да се допусне възможността за касационно обжалване на въззивното определение, означава да се развие триинстанционно производство по искането за замяна на обезпечението. С оглед посочените различия в производството по чл.389 - 390 ГПК за допускане на обезпечение и производството по чл.398, ал.1 ГПК за замяна на допуснатото обезпечение, не е налице основание за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК. Неправилното посочване в акта на САС за възможността да бъде обжалван не създава такова право възможност, тъй като процесуалните норми, които го уреждат, са императивни. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.