Определение № 1458 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2441/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. И. С. и А. И. С. за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта относно дължимите от тях разноски за първоинстанционното производство. Ответникът по молбата сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ не взима становище. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени искове на Н. И. С., А. И. С., К. М. А., Г. М. А. и А. М. А. срещу сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ с правно основание чл. 513, ал. 1 КЗ за присъждане в разделност на обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 50 000 лв. за всеки ищец, ведно със законна лихва. С първоинстанционното решение исковете на Н. С. и А. С. са уважени до сумата от по 10 000 лв., а на останалите ищци претенциите са изцяло отхвърлени. С оглед този изход от делото съдът е осъдил всички ищци да заплатят на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер от 11 935,80 лв. (от общо претендираната сума 12 973,70 лв.). Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт в частта относно исковете за главница, като е осъдил Н. С. и А. С. да заплатят на ответника сторените от него разноски за въззивната инстанция. С постановеното по чл. 290 ГПК решение исковете на С. и С. са уважени изцяло (присъдени са допълнително по 40 000 лв. към вече присъдените от първоинстанционния съд главници). В резултат от това въззивното решение е отменено и в частта относно възложените в тежест на С. и С. разноски за въззивното производство. Пропуснато е обаче да се ревизира отговорността им за сторените от ответника пред първоинстанционния съд разноски, като искане за това е направено с настоящата молба. При тези данни молбата е основателна. Когато с решението по чл. 290 ГПК се внесе промяна в уважения от предходните инстанции размер на иска, се налага да бъде извършено и изменение на вече разпределената отговорност за разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно новото съотношение между предявената и уважената част от иска. В случая с касационното решение исковете на двама от ицщите са изцяло уважени, поради което същите не следва да дължат разноски на ответника за нито една от инстанциите. Доколкото с касационното решение не е преразгледан въпросът за отговорността им за разноски в първоинстанционното производство, това следва да бъде сторено по пътя на чл. 248 ГПК. Сумата на направените от ответника пред окръжния съд разноски е 12 973,70 лв. Общата цена на всички предявени искове, срещу които той се е защитавал, е 250 000 лв. (5 х 50 000 лв.), а размерът на уважените срещу него претенции е 100 000 лв. (2 х 50 000 лв.). Следователно нему се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер от 7 784,22 лв., които следва да бъдат платени само от ищците, чиито искове са отхвърлени (К. А., Г. А. и А. А.). Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която в тежест на Н. С. и А. С. е възложено заплащане на разноски в полза на ответника в размер от 4 151,58 лв. (11 935,80 лв. – 7 784,22 лв.). С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС