Определение № 4742 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3284/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от С. Д. И., срещу разпореждане № 3349/10.06.2026 г. по в.ч.гр.д. № 675/2026 г. на Апелативен съд – София, с което е върната на жалбоподателя частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 1039/27.03.2026 г., поради просрочие. Частната жалба съдържа доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното разпореждане, като се иска то да бъде обявено за нищожно, евентуално - отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. С обжалваното разпореждане е прието, че частната касационна жалба на С. Д. И. против определение № 1039 от 27.03.2026 г. по в.ч.гр. дело № 675/2026 г. на Апелативен съд – София, като подадена след изтичане на едноседмичния срок за касационно обжалване, е просрочена и съответно недопустима, поради което е върната на жалбоподателя. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане е нищожно. Законодателят не е дал легална дефиниция за нищожен съдебен акт, но съдържанието на това понятие е изведено по тълкувателен път в съдебната практика, като е прието, че нищожен е съдебният акт, който е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма; не е подписан или е неразбираем, дори чрез тълкуване; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В случая съдът се е произнесъл в надлежен състав, в рамките на своята компетентност, като е направил проверка за допустимост на подадената пред него частна касационна жалба. Изводът на жалбоподателя за нищожност на разпореждането е обоснован с твърдения за превратно приложение на процесуалните правила, които обаче са относими към правилността на постановения съдебен акт. Неоснователно е също твърдението за недопустимост на разпореждането, обосновано с обстоятелството, че е постановено от търговски състав, въпреки че делото е гражданско. За частните производства както по гражданските, така и по търговските спорове се прилага един и същи съдопроизводствен ред. Въпрос на вътрешно разпределение на работата на съответния съд е кои съдебни състави ще разглеждат частните производства по делата. Обжалваното разпореждане е правилно. Частна касационна жалба вх. № 14242/14.05.2026 г. е подадена срещу определение № 1039/27.03.2026 г. по в.ч.гр. д № 675/2026 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.11.2025 г. по гр. д. № 7708/2025 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на С. Д. И. и производството по делото е прекратено. Определението на въззивния съд е връчено лично на жалбоподателя на 30.04.2026 г. В същото изрично е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който с оглед разпоредбите на чл. 60 и сл. ГПК изтича на 07.05.2026 г. - четвъртък, работен ден. Частна касационна жалба е подадена на 14.05.2026 г., след изтичане на регламентирания в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Пропускането на срока води до нередовност на подадената жалба и производството по нея е недопустимо, поради което правилно и законосъобразно съдът е върнал подадената частна касационна жалба с вх. № 14242/14.05.2026 г. поради просрочие. Действително в разпореждането е отразено, че частната касационна жалба се връща „на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК“. Видно от изложеното по-горе в мотивите на съдебния акт обаче, изводът за недопустимост на частната касационна жалба ясно е аргументиран с това, че срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 07.05.2026 г., а жалбата е депозирана извън срока за обжалване на 14.05.2026 г. Очевидно се касае до допусната техническа грешка, която, противно на твърденията на жалбоподателя, не опорочава правилността на атакуваното разпореждане. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 286 ГПК не намира приложение, тъй като в нея са уредени случаите на връщане на касационна жалба, а в случая администриращият съд е върнал искова молба. Напротив – с обжалваното разпореждане съдията докладчик е разпоредил връщане на частна касационна жалба, поради което са приложими правилата на чл. 286 ГПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение