Определение № 50095 от 27.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 686/2022 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 9908 от 7.09.2022, по НАХД № 2801/22 по описа на Софийски районен съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Благоевградски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, Благоевград. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е било образувано в Благоевградски районен съд като НАХД № 194/22, по жалба на „фирма“, представлявано от управителя М. И. Г., срещу Наказателно постновление № 42-0003244, издадено на 22.12.2021 г от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, [населено място], с което е наложена имуществена санкция 1 000 лв, за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. С определение № 70 от 21.02.22 г съдията-докладчик от Благоевградски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че деянието следва да се счита извършено в [населено място], където се намира административният адрес на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, пред която дружеството е било длъжно да подаде заявление за промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване в лиценза за превози. Изложеното е мотивирало докладчика да приеме, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, с оглед на което е прекратил съдебното производство и е постановил делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. При постъпване на делото в Софийски районен съд е образувано НАХД № 2801/22. С разпореждане № 9908 от 7.09.2022 г, докладчикът е счел, че нарушението следва да се счита извършено в [населено място], където е адресът на регистрация на дружеството жалбоподател, което определя Благоевградски районен съд като местно компетентен да разгледа делото. Изложеното е мотивирало съдията-докладчик да прекрати съдебното производство, да повдигне спор за подсъдност с Благоевградски районен съд и да постанови изпращане на делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Благоевградски районен съд, по следните съображения: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на наказателното производство. Когато деянието, квалифицирано като административно нарушение, е извършено чрез бездействие, меродавно за определяне на местната подсъдност е мястото, където е следвало да бъде извършено дължимото действие. В случая, съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози, дружеството е имало задължение да депозира заявление за промяна на обстоятелство, включено в лиценза за превози, пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози е посочено, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в [населено място] и с регионални звена. Следователно, дължимото действие е следвало да бъде извършено в [населено място], където се намира седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, откъдето и местно компетентен да разгледа жалбата срещу Наказателното постановление се явява Софийският районен съд. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Благоевградски районен съд, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,