Решение № 8070 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез главен юрк. М. Кючукова и юрк. Т. Тодорова, срещу решение №33912/16.10.2025 г., постановено по адм. дело №10424/2024 г., по описа на Административен съд – София- град (АССГ). С обжалваното решение Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на И. Х. Т.: обезщетение по чл.104 от ЗДСл за периода от 29.06.2016 г. до 29.12.2016 г., през който ищецът не е заемал държавна служба, поради незаконното му уволнение със Заповед №687/29.06.2016г. на министъра на околната среда и водите в размер на 8628 лв. (осем хиляди шесттотин двадесет и осем лева), ведно със законната лихва, считано от 19.02.2022г. до изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 11.05.2021 г. до 19.02.2022г.; обезщетение по чл.104 от ЗДСл за периода от 23.04.2021 г. до 23.10.2021 г., през който ищецът не е заемал държавна служба, поради незаконното му уволнение със заповед № 726/23.04.2021 на министъра на околната среда и водите в размер на 8628 лв. (осем хиляди шесттотин двадесет и осем лева), ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022г. до изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 11.05.2021 г. до 03.05.2022г.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 29.06.2016 г. – 27.04.2021г. в размер на 7448 лв. (седем хиляди четиристотин четиридесет и осем лева), ведно със законната лихва от 19.05.2022г. до изплащане на сумата и отхвърлил претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 11.05.2021 г. до 19.02.2022г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 23.04.2021 г. до 03.05.2022 г. в размер на 2157 лв. (две хиляди сто петдесет и седем лева), ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022г. до изплащане на сумата и отхвърлил претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 11.05.2021 г. до 03.05.2022г. Със същото решение Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на И. Х. Т. разноски по делото в общ размер на 4300 лв. (четири хиляди и триста лева) за всички инстанции. Касаторът обжалва решението като неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено и делото да се реши по същество. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна - И. Х. Т., чрез адв. Ц. Маркова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на пето отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по делото се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд, в съответствие с указанията на касационната инстанция, дадени в решение № 11095/17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3062/2024 г., по описа на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с разпореждане № 21435/27.10.2024 г. по адм. д. № 10424/2024 г. на АССГ е указал на ищеца да уточни основанието и размера на исковите претенции и доказателствата, на които се основават и иска да се съберат. С писмена молба от 14.11.2024г., в указания срок, ищецът е заявил, че исковата му претенция е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни заповеди на министъра на околната среда и водите – Заповед № 687/29.06.2016 г. и Заповед № 726/23.04.2021 г., с които е било прекратено служебното му правоотношение, като съответно вследствие прекратяване на правоотношението със заповед № 687/29.06.2016 г., отменена с Решение № 4486/08.04.2021 г. по адм. дело № 71/2021 г. на ВАС, е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 628 лв. за оставане без работа за периода от 29.06.2016г. до 29.12.2016 г., по 1438 лв. месечно, ведно със законната лихва от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7448 лв. за неползван платен годишен отпуск, 31 дни годишно, за периода от 29.06.2016 г. – 27.04.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 11.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а също и обезщетение, вследствие прекратяване на правоотношението със заповед № 726/23.04.2021г. на министъра на околната среда и водите, отменена с Решение № 6342/03.11.2021г. по адм. дело № 5334/2021 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 4154/03.05.2022 г. по адм. дело № 726/2022 г. на ВАС, за имуществени вреди в размер на 8628 лв. за оставане без работа за периода от 23.04.2021 г. до 23.10.2021 г., по 1438 лв. месечно, ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 346,08 лв. за неползван платен годишен отпуск за периода от 23.04.2021 г. до 03.05.2022 г., също със законната лихва от 11.05.2021 г. АССГ приел, че уточнението на исковата претенция е коригирано от ищеца в хода по същество искът да се уважи в установения размер от заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи. С обжалваното решение са изложени фактическите установявания по делото, по които страните не спорят. Съдът е обсъдил спорните въпроси и правилно е приел исковите претенции за обезщетение за основателни и ги е уважил. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на основание за изплащане на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл, поради придобито междувременно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, считано от 18.10.2018г. и е получил обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл при прекратяване на служебното му правоотношение. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не са предвидени ограничения за едновременно получаване на пенсия и обезщетение за незаконно уволнение. Неоснователни са и доводите на касатора относно липсата на доказателства за получавано обезщетение за безработица от И. Т.. Доказателства за размера и за периода на полученото обезщетение за безработица са представени по адм. д. № 8423/2021г. по описа на АССГ (удостоверение, изх. № 220192302602716/07.06.2023 г., издадено от ТД на НАП – гр. София), като същите са обсъдени и ценени правилно първоинстанционния съд. Размерът на обезщетението е правилно определен в обжалваното решение. Съгласно чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. За да бъде уважен искът с цитираното правно основание, следва кумулативно да са налице материално-правните елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение. В случая е безспорно установено, че се касае за две поредни уволнителни заповеди на министъра на околната среда и водите, отменени от съда като незаконосъобразни, поради което са налице предпоставките на фактическия състав на отговорността по чл.104 ал.1 от ЗДСл, както правилно съдът е постановил в решението си. АССГ е съобразил приложените доказателства за отмяна на двете уволнения, като размерът на дължимото обезщетение е правилно определен съобразно размера на основната заплата за съответната длъжност, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, съобразно писмените доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. Несъгласието на касатора с констатациите и изводите на вещото лице не обоснова извод, че първоинстанционното решение страда от порок, водещ до отмяната му, след като експертизата не е била оспорена от страната по надлежния ред. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил обосновани правни изводи. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му се присъдят претендираните разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) евро. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 1500 евро отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и на фактическата и правна сложност на производството. В контекста на изложеното възражението за прекомерност на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение