Решение № 421 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. А. И., чрез процесуален представител, срещу Решение №728 от 27.05.2025г., по адм.д.№584/2024г. на Административен съд София-област/АССО/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ф. И. против Заповед №РД09-220/08.03.2024г. на Министъра на земеделието и храните /МЗХ/, за одобряване окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2018г., в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023 е останал парцел №53607-220-3-7, в землището на [населено място], община Костинброд, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Ф. И. против Заповед №РД09-220/08.03.2024г. на МЗХ, в частта относно парцел 53607-14-12-1, с площ 0.10ха, в землището на [населено място], община Костинброд. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в обжалваните части административният съд е приел, че жалбата по отношение на парцел 53607-14-12-1 е недопустима, тъй като същият съгласно окончателните данни в СИЗП е приет за изцяло допустим за подпомагане след разглеждане на възражението на жалбоподателя. По отношение частта от жалбата, касаеща парцел №53607-220-3-7 съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е счел, че процесния парцел не отговаря на критериите за допустимост по чл.55, ал.1, т.1 и т.7 и ал.2, т.1 и т.4 от Наредба №3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредбата/, с изключение на очертаните от вещото лице със зелен контур и защриховани в зелено площи в приложение № 1 на допълнителната съдебно-техническа експертиза, съответно с площи от 0.12 и 0.54ха, съставляващи затревени площи с плътна тревна покривка без дървесина и/или храстовидна растителност с височина 0.50м., както и без скали, скални участъци и ерозирали терени, които площи са допустими. Решението е правилно. Не се спори по делото, че земеделския производител/ЗП/ Ф. А. И., УРН319942 е заявил за подпомагане за кампания 2023г. по реда на Наредба №3 от 10.03.2023г. площи-общо 30 парцела, между които процесните 2 бр. БЗС. Актуализацията на СИЗП за процесната година е осъществена чрез дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофотокарта - чл.33, ал.4, т.1 ЗПЗП. След обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, в това число данните по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви "е" и "з" от Наредба №105 от от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, министъра на земеделието и храните е издал Заповед №РД09-82/30.01.2024г. по чл.16б от Наредба №105, за одобряване проект на специализирания слой „Физически блокове“, включително в обхват на площи по чл.8, ал.1, т.2, б.“з“ от Наредба №105 за кампания 2023, като част от СИЗП, обновени за 2023г., чрез дешифрация/разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта на страна по самолетно и сателитно заснемане от 2023г. и чрез отразяване резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХГ. Заповедта е публикувана на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и ДФЗ. ЗП е подал чрез ОДЗ София-област до МЗХ възражение от 14.02.2024г. срещу обхвата на проекта за специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023, касателно 2 заявени БЗС в землището на [населено място] - №53607-220-3-7 и №53607-14-12-1, което възражение след извършената административна проверка по чл.16г от Наредбата е частично уважено по отношение парцел 53607-14-12-1. Министърът на земеделието и храните е одобрил със заповед РД-09-220/08.03.2024г. за Кампания 2023г. окончателния специализиран слой „Физически блокове“, включително в обхват на площи по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви "е" и "з" от Наредба №105 за кампания 2023, вкл. чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекти слоеве, като извън слоя е останал процесния парцел №53607-220-3-7, в землището на [населено място], община Костинброд. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 27 от 29.03.2024г. Съобразно приетото по делото заключение на ВЛ Д. Христов по допуснатата допълнителна СТЕ, изцяло кредитирано от АССО, процесният парцел попада в обхвата на самолетно заснемане от 23.09.2023г., като според независимото разчитане контурът и начинът на трайно ползване са коректно определени, вкл. относно физическия блок, в който попада парцела, представляващ оголен терен с бедна тревна покривка, каменисти и оголени участъци, с изключение на части от 0.12 и 0.54 ха., отговарящи на изискванията за допустимост по Наредба №2 от 26.03.2018г. В конкретния казус предвид доказателствата по делото относно състоянието на парцел №53607-220-3-7, в т.ч. констатациите в заключението на ВЛ Христов, изображенията от самолетно заснемане за 2023г., по отношение на този парцел не са изпълнени условията за допустимост, регламентирани в Раздел VI „Условия за допустимост на земеделските площи по интервенции за подпомагане на площ“ – чл.53, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.7 и ал.2 т.1 и т.4, предл. второ от Наредба №3 от 10.03.2023г., липсата на които условия, съобразно особеностите на изследваната земеделска площ, са описани в първоинстанционното решение, с изключение на посочените в заключението на ВЛ и очертани в приложението към него площи, част от парцела, в размер на 0.12 и 0.54 ха., които части отговарят на условията за допустимост съобразно приложимата материалноправна уредба. Горните факти не са опровергани в проведеното съдебно производство, поради което законосъобразен е извода на първостепенния съд, че земеделска площ, представляваща част от парцел №53607-220-3-7, находящ в землището на [населено място], община Костинброд, с площ от 99.33ха, правилно е изключена от окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023г. По отношение жалбата на ЗП в частта за парцел 53607-14-12-1, с площ 0.10ха, в землището на [населено място], община Костинброд, законосъобразно производството по делото е прекратено от първостепенния съд предвид факта на уважено възражение на ЗП в хода на административното производство и включване на този парцел в окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023г. като допустима за подпомагане площ, заявена от ЗП за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ за 2023г. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Извършил е преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително заключението на ВЛ Д. Христов по допуснатата допълнителна СТЕ по делото. Правилно съдът не е кредитирал заключението по СТЕ, изготвена от ВЛ М. Андреева, защото отговорите на вещото лице засягат обстоятелства, установени по делото с други доказателствени средства (част от които факти са безспорни- напр. извършена процедура по чл.16г от Наредба №105 по отношение процесните парцели), както и правни въпроси, които не е следвало да бъдат допускани от първоинстанционния съд - въпроси №3 и 4 от експертизата. В конкретния казус за обосноваването на заключението по допълнителната СТЕ ВЛ Христов е използвало метода на разчитане на самолетните снимки- основа на ЦФОК от 2023г., при съобразяване разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба №105 вр. §1, т.57 от ДР на ЗПЗП, и при липса на информация, получена по методите, посочени в т.2 - т.6 на чл.15, ал.2 от Наредба №105. Противно на тезата на касатора недопустимо е вещото лице да дава правни становища и заключения, каквото заключение би било дали парцелите отговарят на критериите за допустимост на финансово подпомагане. От значение за спора е състоянието на земеделската площ към момента на самолетното заснемане- чл.53, ал.1, вр. чл.5 от Наредба №3 от 10.03.2025г., а не е начина на трайно ползване на заявените за подпомагане площи, поради което правилно АССО е отхвърлил искането за приемане на писмени доказателства, свързани с установяване на факт неотносим към спора. Допуснатата неточност в заключението на ВЛ относно цитираната Наредба №2 от 26.03.2018г. не се отразява на изводите на първоинстанционни съд, който правилно е съобразил материалноправната уредба за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, и подвел установените по делото релевантни факти към относимите правни норми. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (102.26 евро). По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,