Определение № 5 от 05.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 1127/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по повод определение № 2127/12.12.2025 г. на състав на Районен съд – Варна, постановено по НЧХД № 2930/2025 по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на касационната инстанция за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията и предпоставките на чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Тъжбата на Н. А. Н., с която е повдигнато обвинение срещу Р. В. Б. за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 ал.1 от НК, е подадена първоначално в РС-Шумен, като въз основа на нея в този съд е било образувано НЧХД № 966/2025 по описа на съда. С разпореждане № 1033/20.05.2025 г. на председателя на РС-Шумен по съображения, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да сформира състав за разглеждането му поради направени самоотводи на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. С определение № 251/30.05.2025 г. на I н.о. на ВКС, постановено по ЧНД № 491/2025, на основание чл. 43 т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане от РС- Велики Преслав, в който е било образувано като НЧХД № 190/2025 по описа на съда. С разпореждане № 308/17.06.2025 г. на председателя на РС-Велики Преслав, постановено по НЧХД № 190/2025, поради факта, че всички действащи съдии в РС-Велики Преслав са се отвели на основание чл.29, ал.2 от НПК от разглеждане на делото, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. С определение № 289/25.06.2025 г. на III н.о. на ВКС, постановено по ЧНД № 585/2025, на основание чл. 43 т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане от РС-Девня, в който е било образувано като НЧХД № 236/2025 по описа на съда. След разпределението на делото на случаен принцип двама от тримата действащи съдии в РС-Девня последователно са се самоотвели на основание чл. 29 ал.2 от НПК, като след разпределението на делото на третия възможен съдия -Д. В., същата с разпореждане № 1144/11.07.2025 г. е приела, че съобразно правилата за местната подсъдност делото не е местно подсъдно на РС-Девня, поради което и на основание чл. 42 ал.2 от НПК е прекратила съдебното производство по НЧХД № 236/2025 г. по описа на РС-Девня и е изпратила делото по компетентност на РС-Варна. В тази връзка следва да се отбележи, че след като ВКС на основание чл. 43 т.3 от НПК е определил РС-Д. за местно компетентен да разгледа делото, този съд е бил обвързан от така определената местна подсъдност и не е разполагал с правомощия да извършва собствена преценка в тази насока и на свой ред да изпраща делото на друг, равен по степен съд на основание чл. 42 ал.2 от НПК. Пред РС-Варна делото е образувано като НЧХД № 2930/2025. Впоследствие след разпределението на делото на случаен принцип всички действащи към момента съдии в Районен съд-Варна (с изключение на командированите в други съдилища и ползващите продължителен отпуск за отглеждане на малко дете) последователно са се отвели от разглеждането му на основание чл. 29, ал. 2 от НПК – по съображения да бъдат избегнати всякакви възможности за пораждане на съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност при разглеждането и решаването на делото включително и предвид обстоятелствата, че частният тъжител Н. води множество граждански дела, по които ответник е РС-Варна, и че лицето, срещу което е подадена тъжбата, е вещо лице в района на ОС-Варна. Така в резултат на отводите на всички действащи към момента съдии в Районен съд-Варна обективно е била изчерпана възможността да бъде сформиран законен съдебен състав за разглеждане на делото в този съд, на който, както бе посочено, то незаконосъобразно е било изпратено по подсъдност от страна на РС-Девня. По тази причина е възникнала необходимостта от прекратяване на съдебното производство и ново сезиране на ВКС на основание чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, като това е било сторено с постановеното определение от 12.12.2025 г. ВКС намира, че в случая отново са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на делото. Поради отводите на работещите в момента в РС-Варна съдии не може да бъде сформиран законен състав, който да го разгледа. При това положение необходимостта от провеждане на съдебно производство пред първата инстанция налага пренасяне на делото от съда, в който последно е било образувано, в друг, еднакъв по степен съд, който да е извън съдебния район на ОС-Варна (предвид факта, че тъжбата е насочена срещу вещо лице, действащо в района на ОС-Варна) и по възможност да не е значително териториално отдалечен. В случая отговарящ на тези критерии се явява Районен съд-Бургас, поради което и предвид изложените по-горе съображения ВКС намира, че НЧХД № 2930/2025 по описа на Районен съд-Варна следва да бъде изпратено на Районен съд-Бургас. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение