Определение № 203 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 177/02.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 108/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което, след постановена отмяна на решение № 28/26.08.2011 г. по гр. дело № 73/2010 г. на Трънския районен съд (Т.), е развален, по предявения от Н. И. Р. срещу молителката иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за издръжка и гледане, сключен на 02.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 83, том ІІ, рег. № 369, дело № 92 на съдия по вписванията към Т., с предмет ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] (подробно описан), и молителката-ответница е осъдена да заплати на ищеца общо сумата 801.50 лв. – разноски, направени от него пред двете съдебни инстанции по делото. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка молителката сочи новооткрито от нея обстоятелство, станало й известно на 03.12.2012 г., а именно – че данъчната оценка на процесния имот, представена пред първоинстанционния съд, е силно занижена, което е препятствало възможността й да обжалва пред касационната съдебна инстанция, влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна иска. В тази връзка към молбата е приложен писмен доклад от 03.12.2012 г. за оценка на процесния имот, изготвен от инж. И. Х.. С последваща молба по делото, молителката е направила и искане, след като съдът определи надлежно обезпечение, да спре изпълнението на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът Н. И. Р. излага становище, че същата следва да се остави без разглеждане, но в тази връзка излага доводи за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от процесуално легитимирано за това лице на 11.01.2013 г., т.е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, предвид датата на съставяне на писмения доклад от 03.12.2012 г., когато на молителката е станало известно, соченото от нея ново обстоятелство. С оглед на това молбата се явява процесуално допустима и страните следва да се призоват за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Предвид направеното от молителката, искане за спиране на изпълнението, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК следва да й бъдат дадени указания за внасяне на надлежно обезпечение и за представяне на доказателства за внасянето му в едноседмичен срок от връчването на съобщението (респ. на преписа от настоящото определение), като обезпечението следва да е в размер 801.50 лв., каквато е присъдената сума (разноски по делото) с осъдителната част на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В останалата му част, влязлото в сила решение е конститутивно, поради което искането за спирането му в тази му част е неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение