Определение № 10 от 18.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2363/2017 г.

Производство е чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 12837 от 28.11.2017 год. на М. Д. Д., в качеството й на домоуправител и представител на Общото събрание на етажната собственост съгл. чл. 41 ЗУЕС, подадена чрез адв. С. В. – САК за допълване на Определение № 172 от 22.11.2017 год. по гр. д. 2363/2017 на ВКС- I г.о., в частта за разноските. Поскано е присъждане на направените от ответниците по молба за отмяна разноски за процесуално представителство в производството за отмяна. Представен е списък на разноските, както и адвокатско пълномощно и разписка, че възнаграждението е платено в брой. В срока по чл.248 ал. 2 няма постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд Гражданска колегия,състав на първо гражданско отделение намира следното: Молбата е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството по отмяна е образувано по молба на З. П. М. с вх. № 1177401 от 25.11.2016 г. С постъпилия отговор от етажната собственост вх. № 5046961/28.03.2017 г. ( наименуван възражение ), чрез процесуалния им представител е заявена претенция за разноски в производството в размер на 980 лв. ( деветстотин и осемдесет лв.). Приложено е адвокатско пълномощно,в което е направено отбелязване/ разписка, че възнаграждението на адв. В. е платено в брой. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК. С определение № 139/29.06.2017 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, а в рамките на съдебните прения в проведеното открито заседание на 06.11.2017 г., процесуалният представител на молителя е направил възражение за прекомерност на разноските. С Определение № 172 от 22.11.2017 г., състав на ВКС- I г.о. е оставил без разглеждане молбата на З. П. М. за отмяна на Определение от 11.10.2016 г. по ч. възз. гр. д. № 10164/2016 год. на Софийски градски съд, ТО, с което е потвърдено Разпореждане на Софийския районен съд от 20.05.2016 г. по гр. дело № 13057/2015 г., ГК, I г.о за връщане въззивна жалба на основание чл. 262 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради неотстранен недостатък- своевременно внасяне на дължимата ДТ за обжалване. С посоченото определение на ВКС няма произнасяне по искането за разноски. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК. В този смисъл Определение № 172/22.11.2017 г. следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК и на ответниците по молбата за отмяна имат право и следва да им бъдат присъдени разноски за процесуално представителство, но не в искания размер, тъй като настоящият състав намира възражението на молителя З. М. за прекомерност на разноските за основателно. Чл. 78 ал. 5 ГПК сочи, че „ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно“, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната може да намали неговия размер. Т.е. критерият при определяне дали едно заплатено за процесуална защита и правно съдействие в рамките на конкретно производство пред съда възнаграждение е „прекомерно“ е обвързан от законодателя с правната и фактическа сложност на делото. При преценката на конкретното искане и с оглед на направеното възражение за прекомерност на заплатеното на адвоката на ЕС възнаграждение от 980 лв., настоящият състав базирайки изводите си на конкретиката на исковете по чл. 40 ЗУЕС като фактическа и правна сложност ,на извършените в хода на процеса от страната процесуални действия, на установена задължителна съдебна практика по приложение на закона, намира възражението за основателно. Като приема, че претендираният размер на разноските за процесуално представителство за производството пред ВКС трябва да се определи съобразно чл. 7, ал. 1 т. 4 ,счита, че искането по чл. 248 ГПК следва да се уважи до размер на сумата от 300 лв. / триста лева/. Претенцията за разликата над този размер до претендирания от 980 лв. като неоснователна и следва да се остави без уважение.