Определение № 3714 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството против определение № 35880 от 31.10.2025 г., постановено по адм.д. № 10411/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – И. Г. К. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град отменя отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се произнесе по жалби вх. № V8-932 от 20.05.2025 г. и същия номер от 12.09.2025 г. на И. Г. К., обективиран в резолюции на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството от 20.05.2025г. и 12.09.2025г. и връща преписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за произнасяне съобразно мотивите на определението. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от жалби вх. № V8-932 от 20.05.2025 г. и същия номер от 12.09.2025 г. на И. Г. К. е, че същият иска съдействие от министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване на скица на имота му от СГКК, както и МРРБ да задължи СГКК да издаде исканата от жалбоподателя скица. С молба от 17.10.2025 г. И. К. прави уточнение, че обжалва мълчалив отказ да му бъде отговорено по подадените жалби. С молба от 30.10.2025 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството прилага доказателства, че жалбите на К. са изпратени по компетентност на Агенцията по геодезия, картография и кадастър с разпореждане на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от писмо от СГКК - София до И. К. е, че по повод препратените й жалби от министерството на регионалното развитие и благоустройството, жалбоподателят е уведомен, че за издаване на актуална скица на ПИ с идентификатор 44063.6225.4843, находящ се в [населено място], община Панчарево, следва да подаде заявление и заплати съответната такса. При тези данни изводът на съда, че е налице отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се произнесе по същество по направено искане за издаване на индивидуален административен акт, е незаконосъобразен. Административният орган не е компетентен да се произнесе по жалбите, поради което не е формиран мълчалив отказ, какъвто се обжалва съгласно направеното изрично уточнение от И. К.. Като приема, че производството е по реда на чл. 197 и сл. АПК съдът подменя предмета на спора, определен от жалбоподателя, поради което и правилото на чл. 200, ал. 2 АПК е неприложимо. В случая компетентността за издаване на скици на поземлените имоти, нанесени в КККР е на СГКК, а за изменение на действащата КККР е на началника на СГКК. В тази връзка е незаконосъобразен и изводът на съда, че в случая е налице оспорване съдържанието на документ. От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е съгласен с отразените в действащата кадастрална карта граници на притежавания от същия поземлен имот, поради което не е налице оспорване съдържанието на документ по смисъла на чл. 81, ал. 2 АПК. Освен това министърът на регионалното развитие и благоустройството не е непосредствено по-горестоящ административен орган. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно, тъй като такива са дължими с оглед крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,