Определение № 9704 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Върбица, чрез процесуалния представител адв. Гатев, срещу определение № 1351 от 23.09.2025 г. по адм. дело № 407/2025 г. на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена молбата му за изменение на определение № 1323 от 15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 407/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта за разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Претендира се и присъждане на разноски в настоящото производство. Ответникът – „Ера Бест“ ООД, чрез пълномощника си адв. Недев, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С определение № 1323/15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 407/2025 г., Административен съд – Шумен е оставил без разглеждане жалбата на „Ера Бест“ ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Върбица да издаде скица на недвижим имот по заявление вх. № 26-00-183/23.07.2025 г., прекратил е производството по делото на основание чл. 159, т. 3 от АПК и е осъдил, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, Община Върбица да заплати на дружеството сумата в размер на общо 850 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /по договор за правна защита и съдействие от 22.08.2025 г./ и 50 лева внесена държавна такса. Цитираното определение е било оспорено в частта за разноските от ответника, като с определение № 1351 от 23.09.2025 г. по адм. дело № 407/2025г. Административен съд – Шумен е оставил без уважение искането му за изменение на съдебното определение в частта за разноските. За да остави без уважение искането съдът е приел, че в случая доколкото съдебното производство е било прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК – административният орган на 25.08.2025 г. е издал поисканата от жалбоподателя скица със заявление вх. № вх. № 26-00-183/23.07.2025 г., т. е. след подаване на жалбата до съда, то в случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, поради което съдът е присъдил на жалбоподателя направените от него съдебни разноски. Така постановеното определение е правилно. Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. В конкретния случай, доколкото с определението, по отношение на което частният жалбоподател е направил искане за изменение в частта за разноските, е оставена без разглеждане жалбата на дружество срещу мълчалив отказ и е прекратено производството по делото по реда на чл. 159, т. 3 от АПК, то правилно административният съд е присъдил направените по делото разноски в полза на жалбоподателя в хипотезата на чл. 143, ал. 2, предл. първо от АПК, съгласно който подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В тази връзка и предвид на обстоятелството, че предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказа по искане за извършване на административна услуга, следва да се има предвид, че когато административният орган издаде искания акт едва след подаване на жалба до съда срещу мълчалив отказ и жалбата бъде оставена без разглеждане, то последвалият позитивен акт не води до липса на правен интерес за жалбоподателя и на същия се дължат разноски по делото. В противен случай с ощетяването на жалбоподателя за сторените от него разноски при завеждане на дело срещу мълчалив отказ на административен орган на практика ще се толерира непроизнасянето в срок на компетентния орган и бездействието му да изпълни свое задължение. Изложените в частната жалба доводи относно липсата в конкретния случай на формиран мълчалив отказ от административния орган, както и наличието на предсрочно предявена жалба от страна на дружеството – заявител, касаят изцяло спора по същество и са неотносими към искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение,