Определение № 518 от 06.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 284/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]- С. срещу решение №4888/29.10.2010г. по гр. дело №12398/2009г. по описа на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на същия жалбоподател срещу първоинстанционното решение на СРС по гр.д. № 42 253/2008 г. в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, доколкото въззивният съд е приел, че при наличие на специално предвидено производство по реда по чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за разноските от самия първоинстанционен съд и изчерпването на този ред не е допустимо произнасяне по същия въпрос и по реда на въззивното обжалване. Ответната страна [фирма] – С. не изразява становище. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното определение, решаващият състав е оставил без разглеждане жалбата на [фирма]- С. срещу първоинстанционното решение в частта за разноските като е взел в предвид наличието на специално предвидено производство по реда по чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за разноските от самия първоинстанционен съд. Жалбоподателят с молба до СРС от 07.09.2009 г. е сезирал надлежно първоинстанционния съд за изменение на постановеното от него решениие в частта за разноските с искане за включване в сумата на присъдените в негова полза разноски и сумата от 1000 лева-адв. хонорар,по което искане първоинстанционният съд се е произнесъл с с влязло в сила определение на СРС от 08.10.2009 г., с което е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. С оглед изложеното съдът споделя изложенните от въззивния съд правни доводи, че с изчерпването на специалния ред по чл.248 от ГПК не е допустимо произнасяне по същия въпрос и по реда на въззивното обжалване на самото съдебно решение. Това следва и от самата природа на специалното производство по чл.248 от ГПК като изрично предвиден и единствен способ за защита срещу съдебните решения в частта за разноските, в каквато насока е и формираната константна практика на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение