Решение № 2244 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Габрово, подадена чрез главен юрисконсулт М.Недев, против Решение № 901 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което, по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р С. Христов“ ЕООД гр.Севлиево, са отменени пункт 1 и пункт 2 от Заповед за налагане на санкции №07/ РД-26-ЗСЛЗ-105/07.06.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Габрово.В останалата си част- досежно пункт трети от посочената заповед решението,като необжалвано е влязло в законна сила. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – „ Многопрофилна болница за активно лечение Д-р С. Христов“ ЕООД, при редовно призоваване, не изпраща представител в с.з. и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции №07/ РД-26-ЗСЛЗ-105/07.06.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Габрово, с която на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р С. Христов“ ЕООД в частта й по т. 1, т.1,т.2 и т.3 са наложени три санкции „финансова неустойка“, всяка от които в размер на 350.00 лева, първата за нарушение по чл. 321 т.5 б.а НРД на МД за 2023 – 2025 г/ за лечение по клинична пътека № 158 ,без да са налице индикации за хоспитализация по тази КП/, втората за нарушение по чл. 321 т.5 б.а, от НРД на МД за 2023 – 2025 г/ за лечение по клинична пътека № 158 ,без да са налице индикации за хоспитализация по тази КП/,а третата за нарушение по чл.321 т.5 б.б от НРД на МД за 2023 – 2025г/неспазен диагностично-лечебен алгоритъм по КП № 177/. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р С. Христов“ ЕООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с № 07-0247/18.10.2023 г. Със Заповед № 07/РД-25-223/08.05.2024 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК – Габрово е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р С. Христов“ ЕООД. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол № 220/20.05.2024 г и протокол за неоснователно получени суми № 72/20.05.2024г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 23.05.2024 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК – Габрово срещу направените констатации.Не е подадено възражение пред арбитражна комисия. При тези данни, директорът на РЗОК – Габрово е издал процесната заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-105/07.06.2024г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация три броя финансови неустойки по 350 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил Заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-105/07.06.2024г. изцяло, аргументирайки се,частично със заключението на експертизата, че административният акт е издаден в противоречие на закона, доколкото по първите два пункта не се установявало липса на индикации за хоспитализация, а по третия пункт приема, че заповедта е немотивирана, тъй като не ставало ясно точно какъв елемент от задължителния диагностично лечебен алгоритъм не е изпълнена.Както бе посочено и по горе- предмет на съдебен контрол понастоящем е единствено съдебното решение на АС-Габрово в частта му, с която посочената заповед е отменена по първите два пункта. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо ,но неправилно. Няма спор по фактите,че и двамата пациенти са били приети по спешност с анамнези – [заличен текст], като лекарите-контрольори са намерили, че параклиничните изследвания не потвърждават диагнозата [заличен текст] и случаите са без индикации за хоспитализация по КП № 158 „[заличен текст]“, като извършените оперативни процедури са обект на извънболничната медицинска помощ, включени в пакета на специалиста по хирургия. Тези изводи се подкрепят и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р И. Тънкова,прието в с.з. на 04.11.2024г,в което е посочено, че липсват обективни критерии за хоспитализация в двата случая, противно на изложените от първоинстанционния съд изводи. Това заключение се потвърждава и от медицинската документация на двата пациента ИЗ№1146 и ИЗ№ 1344,в които отново е посочено, че параклиничните изследвания не потвърждават диагнозата „[заличен текст]“ и случаите са без индикации за хоспитализация по КП № 158.Доводите си за липсата на индикации за хоспитализация вещото лице Тънкова е изложила и в с.з. на 28.03.2025,когато е прието и заключението на „разширената тройна повторна експертиза“. Подобна разширена тройна повторна експертиза в крайна сметка не е била приета в с.з. на 28.03.2025г.Съдът е изслушал заключението на един експерт- д-р П. Тончев, който е единственият съгласил се ортопед от множеството други потенциални вещи лица, които са отказали поради служебна ангажираност. Отделно от допуснатото от съда процесуално нарушение като приемане на единично заключение по повторна разширена тройна експертиза се явява и липсата на съобразяване в мотивите на съдебния акт на развитите съображения от първоначално приетата експертиза с вещо лице д-р Тънкова, която повторно е била разпитана в с.з. на 28.03.2025г в неясно каква процедура, след като вече веднъж е била изслушвана при приемане на заключението й. Развитите от д-р Тончев съображения при изслушването му в с.з. са принципни и не почиват на данните в медицинската документация на двата пациента. Ето защо и изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушения, основани на неговото заключение, без да бъде обсъдено първоначалното заключение и да се съпостави с обективната медицинска документация по случая, която се явява официален удостоверителен документ по чл.179 ГПК ,обуславя и извода на настоящия състав за наличието на необоснованост на оспорения съдебен акт. В тази връзка съдът намира, че следва да се зачете обвързващата сила на официалния удостоверителен документ, съставен от длъжностни лица от самото лечебно заведение и удостоверяващ негативни за него факти, както и да се съобрази заключението на д-р Тънкова, което почива именно на медицинската документация, а не на принципни съображения за възпалителните процеси. В този смисъл настоящият състав приема, че нарушения на чл.321 т.5 б.а НРД МД 2023-2025г са извършени от лечебното заведение и съдебният акт, с който жалбата против тази част на заповедта за налагане на санкции следва да се отмени. Санкциите, наложени за процесните нарушения са в предвидените от закона граници и са нормативно обосновани. Макар и лаконични, но са налице конкретни мотиви във връзка с упражнените от административния орган дискреционни правомощия при тяхното налагане.В този смисъл е и решение № 10894/04.11.2025г по адм. дело №3520/2025г по описа на ВАС. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящият състав на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд – Габрово в обжалваната му част се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка,но при неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон,както и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли оспорването на лечебното заведение. Касаторът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в касационното производство,които следва да се присъдят на юридическото лице,в структурата на което се намира касатора/ §1 т.6 ДР на АПК/ с оглед изхода на спора и според разпоредбата на чл.24 и сл.НзПрПЩ в общ размер от 306,77 евро. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,