Решение № 1030 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик, чрез адв. Старева, против Решение № 3063 от 04.07.2025г., постановено по адм. дело № 460/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което отменена негова Заповед № 719 от 16.04.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Г. Ц., заемаща длъжността директор на дирекция "Социални дейности и здравеопазване" в Община Пазарджик, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба се сочат основанията за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Конкретните доводи, които се излагат, касаят неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила, се посочва недопускането на доказателства, за които се твърди, че имат значение за изхода на спора по делото, в частност – недопускането на съдебно - икономическа експертиза. Оплакването за противоречие с материалния закон, се обосновава със становище за неправилност на извода на съда, че в случая не са изпълнени предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Твърди се, че Ц. е извършвала единствено дейности със социален характер, при които липсват характеристиките на нововъведените за длъжността ѝ дейности, свързани със здравеопазването. Отхвърля се, че има опит в сферата на здравеопазването. Поддържа се, че изменението на длъжностната характеристика за заеманата длъжност, с въвеждането на здравни дейности, е извън контрола на органа по назначаването, тъй като не е едностранно прието от него, а е гласувано с решение на Общински съвет. Иска се отмяна на оспореното решение и произнасяне с решение по същество за оставяне в сила на процесната Заповед № 719 от 16.04.2025 г. на кмета на Община Пазарджик. Ответникът - Д. Г. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Маринов, представя отговор по касационната жалба, в който излага подробно становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендирани са разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) съгласно представен договор от 23.07.2025г. за възлагане на правна защита и съдействие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При подробно описана и установена фактическа обстановка, Административен съд - Пазарджик отбелязал, че оспорваната Заповед № 719 от 16.04.2025г. на кмета на Община Пазарджик е издадена след отмяна на предходна негова Заповед № 60 от 15.04.2024г. за прекратяване на служебно правоотношение с Д. Ц. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 вр. чл. 108 от ЗДСл. и възстановяването й на заеманата преди длъжност със заповед № 718 от 15.04.2025г. От правна страна, съдът приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Относно съответствието на заповедта са материалния закон преди всичко уточнил, че прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква наличието на три кумулативни предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Като направил дължимото изследване на тези предпоставки, формирал изводите си в няколко насоки. От една страна изложил убеждението си, че визираното неизпълнение на задължения от страна на Ц. е определено според субективната преценка на органа по назначаване. Допълнил, че въпросните задължения не били въведени с длъжностна характеристика, а според Устройствения правилник на община Пазарджик били част от функциите на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“. От друга страна аргументирал становище, че липсата на конкретно посочване на фактически обстоятелства, сочещи наличието на възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на Ц. да изпълнява функционалните си задължения, се явява пречка да бъде направен извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност същата да изпълнява служебните си задължения. Въз основа на изложеното, квалифицирал оспорената заповед като немотивирана. Наред с горното, съдът приел, че оспорената заповед е издадена при липса на посоченото в нея правно основание - чл. 107, ал. 1. т. 5 ЗДСл. За да формира този извод и позовавайки се на решение № 3724/03.10.2024г., постановено по адм. дело № 521/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила и потвърдено с Решение № 3589 от 07.04.2025г. по адм. дело № 11779/2024г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменена предходна заповед на кмета на Община Пазарджик за прекратяване на служебното правоотношение на Ц., съдът е приел, че не е налице промяна в изискванията за длъжността директор на съответната дирекция, преди и след първото прекратяване на служебното правоотношение на Ц., и съществува идентичност в специфичните функции на длъжността директор на дирекция „Социални дейности" и след промяната на наименованието ѝ в дирекция „Социални дейности и здравеопазване“. Така при липсата на нова фактическа обстановка, настъпила след съдебното решение, което органът по назначаване е длъжен да съобрази по силата на закона, първоинстанционният съд приел, че издаването на оспорената заповед е явна демонстрация на незачитането му, прикрита с формално издадената заповед за възстановяване на предишната длъжност, последвана от прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание. За пълнота на мотивите си съдът, добавил, че дори и хипотетично да се приеме, че в случая са налице новосъздадени изисквания за длъжността директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, то и при това положение не би могла да се породи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., тъй като промяната във фактическото положение, изразяваща се във въвеждането на нови изисквания за тази длъжност, не се дължи на обективна причина. По тези съображения, първоинстанционният съд е формирал краен извод, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което е отменил същата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението на Административен съд - Пазарджик при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Именно при правилно съобразяване на тези правила, първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства и е изградил правните си изводи въз основа на тяхната преценка. Отсъствието на анализ на фактически обстоятелства, които са неотносими към спора, не опорочава съдебния акт и не е касационно основание за отмяната му. В този смисъл, доказателствените искания за събиране на данни относно евентуална регистрация на Ц. като безработно лице, относно получавани от нея обезщетения за безработица, както и тези относно наличието или липсата на трудови или служебни правоотношения, касаят предявения осъдителен иск за обезщетение, поради което правилно са оставени без уважение от първоинстанционния съд като неотносими. Правилно съдът е оставил без уважение и искането за допускане на съдебно - икономическа експертиза, с указания, че една част от въпросите, така както са поставени, намират своя отговор в писмените доказателства, които се съдържат в административната преписка, а останалата част – не предполагат специални знания, като освен това формулировката им е с насочващ отговор, което е недопустимо. Евентуалното уважаване на посочените доказателствени искания, не би повлияло на правните изводи относно законосъобразността на оспорваната заповед. Правилно е приложен и материалният закон. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е крайният извод на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. Същите са правилно дефинирани от съда при кумулативна изискуемост, както се приема и в константната съдебна практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба следва да е налице: нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност от страна на служителя и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или невъзможността по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая, проследяването на фактите по спора и анализът на събраните доказателства, не сочат на твърдяната от касатора непреодолимост на настъпване на причините, които са довели до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Ц.. Несподелима е поддържаната от него в този смисъл защитна теза, че изменението на длъжностната характеристика за длъжността – директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, заемана от Ц., с добавяне към социалните дейности и на такива със здравен характер, е било извън контрола на органа по назначаването, тъй като не било едностранно прието от него, а е в резултат от решение на Общинския съвет. Видно от решение № 34 от 29.02.2024г. на Общински съвет – Пазарджик (л. 58 - 60 от първоинстанционното дело), именно кметът на Община Пазарджик е внесъл до Съвета предложение по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация в Пазарджик, за утвърждаване на броя на заместник - кметовете със съответните ресори и определяне на правомощията им. Направеното от негова страна предложение до Общинския съвет е недвусмислен израз на волята му. Същата е затвърдена с последвалото утвърждаване на Устройствения правилник на общинската администрация на Община Пазарджик, въз основа на решението на Общинския съвет (§1 от ПЗР на УП), в който се съдържа детайлна уредба на организацията на дейност на общинската администрация, както и на основните административни звена и техните функции, в това число и изброяване на функциите на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, част от специализираната администрация в структурата. Ето защо, в случая обективната невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е последица от осъществяването на факти и обстоятелства, които произтичат от поведението на органа по назначаване, а именно от утвърдения от него Устройствен правилник на общинска администрация на община Пазарджик. Предвид изискването за кумулативно наличие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, установеното отсъствие на една от тях, изключва необходимостта от изследване на останалите. Независимо от това, с оглед изложените в касационната жалба оплаквания и за пълнота на мотивите на настоящото решение, следва да се обсъди и обоснове липсата и на останалите две предпоставки по смисъла на тази разпоредба. Независимо, че привидно отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ. от ЗДСл, оспорената заповед всъшност не съдържа посочване на фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Ц.. Изброяването на задължения, чието изпълнение било обективно невъзможно, на практика не представлява посочване на конкретни фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от нейна страна. В този смисъл, следва да се прави разграничение между обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения (съгл. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл) и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения (съгл. чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл). Не отговаря на фактическата обстановка по делото и това, че в заповедта се посочва, че изброените в нея задължения са въведени с длъжностна характеристика. Няма данни такава изобщо да е била връчвана на Ц., тъй като в деня на явяването ѝ на работа (след като е възстановена) ѝ е връчена оспорваната в настоящото производство заповед. По изложените съображения решението на Административен съд – Пазарджик, с което оспорената Заповед № 719 от 16.04.2025г. на кмета на Община Пазарджик е отменена като незаконосъобразна, следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора, претенцията за разноски на ответника по касация следва да бъде уважена и в полза на процесуалния му представител следва да бъде присъдено претендираното по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер, равен на минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 511,29 евро. Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Община Пазарджик – юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на второ отделение,