Определение № 5263 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. Е. и Н. А. Е., чрез пълномощник адв. Р. Димова, против определение № 10375 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10660/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 3607 от 03.02.2025 г., постановено по същото дело. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението. Ответникът – кметът на Столична Община (СО) район "Подуяне" оспорва частната жалба, като неоснователна. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – София - град, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на А. А. Е. и Н. А. Е. срещу решение № 3607 от 03.02.2025 г. по адм. дело № 10660/2024 г. по описа на АССГ, като е приел, че същата е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на А. А. Е. и Н. А. Е. против заповед № РПД24-рд48-6/08.10.2024г. на кмета на СО район "Подуяне", с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № РПД19-РД66-57/28.10.2019г. на кмета на СО район "Подуяне", за настаняване на А. А. Е. и членовете на семейството й, а именно: Н. А. Е. – сестра, в общинско жилище, описано в АОС № 0717/10.12.1998 г. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 5 ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т. е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. По тези съображения касационната жалба на А. А. Е. и Н. А. Е. е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на общината следва да бъдат присъдени направените по производството разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение