Определение № 27 от 28.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 193/2017 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е по повод определение от 13.02.2017 г. на председателя на Софийския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 816/2016 г., с което делото е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че процесуалното основание по чл.43 т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото е налице. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Софийския окръжен съд е образувано по въззивна жалба от повереника на частния тъжител Н. М. Н. – адв.М. срещу присъда № 57 от 03.05.2016 г. по НЧХД № 270/2012 г. по описа на РС–гр. Костинброд. Всички съдии от Софийския окръжен съд са си направили отвод на основание чл.29 ал.2 от НПК, тъй като частният тъжител Н. по предходни съдебни дела на СОС е отправял обвинения срещу тях в некомпетентност, липса на безпристрастност и професионализъм, използвал нецензурни, обидни и груби квалификации спрямо тях, което при разглеждане на делото би породило основателни съмнения за предубеденост. При това положение, Софийският ОС не може да образува съдебен състав, което налага определянето на друг, еднакъв по степен съд, на който делото да бъде възложено за разглеждане и решаване. Като взе предвид, че в първоинстанционното производство отвод са си направили и съдиите от РС–гр. София на основание чл.43 т.2 от НПК предвид обстоятелството, че подсъдимият по делото Н. В. е бил прокурор в СРП, настоящият състав на ВКС намира, че делото не следва да се изпраща за разглеждане от СГС, а на следващия най-близко териториално разположен окръжен съд, а именно на ОС–гр. Перник. По изложените съображения и на основание чл.43 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение