Определение № 26 от 18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6171/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. М. Н., подадена от пълномощника му адвокат Н. М., срещу определение № 3983/19.02.2015 г. по ч.гр.д. № 19 855/2014 год. на Софийския градски съд, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за допълване на определение № 15023/24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4605/2012 на Софийския градски съд. С обжалваното определение е прието, че по ч.гр.д. № 4605/2012 г. жалбоподателят е поискал да бъде отменено определение от 14.10.2011 г. по гр дело №9875/2011 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено по отношение на предявените от него срещу ответниците К. Н. М. и В. Т. В. искове. С определение № 15023/24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4605/2012 г. Софийският градски съд не се е произнесъл по цялото искане, а само относно прекратяването на производството по делото по отношение на на първата ответница. С оглед необжалваемостта на определение № 15023/24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4605/2012 г. съобразно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, срокът за искането за допълване на акта е един месец и тече от постановяването му. Според Софийския градски съд първата молба на Н. М. Н., от чието съдържание може да се извлече изявление за установената непълнота на акта и е изразена воля за нейното преодоляване, е от 02.12.2013 г. Ето защо искането за допълване на определението е направено след изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е недопустимо като просрочено. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него определението е постановено „изключително конспиративно”, без съдебният състав да е провел публично съдебно заседание, въпреки изрично заявеното му желание да участва в процеса и да упражни правото си на защита, което е нарушено. Според жалбоподателя, обжалваното определение представлява типичен „отказ от правосъдие”, като излага и множество оплаквания и твърдения за намеса на „мафията”. Иска се от ВКС да спре производството по делото и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според чл.278, ал.1, изр.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях се провежда само по преценка на съда (чл.278, ал.1, изр.2 ГПК) – ако той счете това за необходимо с оглед събирането на доказателства или лично изслушване на страните. В конкретния случай доказателства не е нужно да се събират, а доводите на ищеца са подробно изложени и не се налага личното му изслушване. Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз не би било от значение за решаването на повдигнатите с частната жалба правни въпроси. Правилен е изводът на Софийския градски съд, че пред него е предявено искане за допълване на определение № 15023/24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4605/2012 г., което е просрочено. Съобразно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК молбата за допълване на определението може да се подаде в едномесечен срок от влизането му в сила, т.е. до 24.10.2012 г., а в случая тя е подадена на 02.12.2013 г. Срокът за подаване на молбата за допълване е преклузивен, поради което с изтичането му е погасено правото на Н. М. Н. да иска допълване на определение № 15023/24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4605/2012 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.