Определение № 6171 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 2894 от 18.03.2024 г., постановено по адм. д. № 12176/2023 г. по описа на Административен съд София – град в частта, в която е отхвърлено искането на С. за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството. Жалбоподателката не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да събере служебно необходимата информация. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционинят съд е образувано по жалба на С. С. срещу заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена КККР на гр. София. С разпореждане от 04.01.2024 г. съдът оставя жалбата без движение с указания жалбоподателката в 7 дневен срок от получаване на съобщението за оставане на жалбата без движение да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв. като представи за това документ по делото. На 12.02.2024 г. С. депозира молба да бъде освободена от заплащането на такси и разноски по делото. С разпореждане от 13.02.2024 г. съдът указва на жалбоподателката в 7 дневен срок от съобщаването да приложи по делото декларация и доказателства по чл. 83, ал.2 ГПК. Това разпореждане е получено на 19.02.2024 г. от С. и до постановяване на обжалваното определение същата не представя исканата декларация. С обжалваното определение Административен съд София - град отхвърля искането на С. Г. С. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че С. е длъжна да докаже материално-правните предпоставки на чл. 83, ал.2 ГПК, а въпреки дадените указания, тя не доказва, че няма достатъчно средства за заплащане на такси и разноски в производството, предвид непредставяне по делото, в указания срок, на декларация за материално и гражданско състояние. По тези съображения съдът отхвърля искането за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на такси и разноски по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за освобождаване на жалбаподателката от заплащане на такси и разноски по производството. В случая С. С., въпреки дадената й възможност, не представя изискуемата декларация по чл. 83, ал.2 ГПК за семейно и материално състояние, за да може съда да извърши преценка за основателност или не на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че молбата е неоснователна. Противно на твърдяното в частната жалба в тежест на жалбоподателката е да установи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Ето защо като отхвърля искането на С. Г. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,