Определение № 104 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1001/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Й. К.,[населено място], [община], приподписана от пълномощника и адвокат Р. Р., срещу въззивно решение №17 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 471/2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение №81 от 11.05.2009 г. по гр.дело №983/2008 г. на С. районен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на С. Г. Г. сумата 8 281.85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – левова равностойност на изтеглени 3 600 щ.д. от сметката му в О. въз основа на заверено от ответницата като нотариус пълномощно от 06.11.2000 г. Въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда ответницата по иска е призната за виновна, че в качеството си на длъжностно лице е съставила официален документ, с който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписът за упълномощител е положен от ищеца, който по същото време е бил извън страната. На ищеца е причинена вреда с изтеглянето на посочената по-горе сума, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние на ответницата. Ответникът по касационната жалба С. Г. Г.,[населено място], [община], оспорва жалбата. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно възможността с въззивната жалба да се изменя предявения иск като се твърди, че неприсъственото удостоверяване на подписа върху процесното пълномощно от ответницата е факт, достатъчен да ангажира отговорността на ответницата за причинените вреди. Такова изменение според касатора е недопустимо, тъй като в първоинстанционното производство ищецът е твърдял, че ответницата само е създала условия за причиняване на вреди. Освен това въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за това необходима ли е пряка причинна връзка между противоправното деяние и вредата, за да бъде ангажирана деликтната отговорност. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №17 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 471/2009 г. на С. окръжен съд. Първият повдигнат въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като във въззивното производство не е допуснато посоченото по-горе изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК чрез въвеждане на ново основание. Въззивният съд се е произнесъл по иск, чието основание е изложено в исковата молба – обезщетение за имуществени вреди като граждански последици от противоправното деяние на ответницата, установено с влязла в сила присъда. Вторият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.