Определение № 92 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 644/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. и И. Б. Т. чрез процесуалния им представител адв.Н. Г. срещу решение от 16.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2207/2011 на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение от 11.7.2011 г по гр.дело № 228/2009 г на Пловдивски районен съд ,10 гр.състав в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което Е. К. Т. и И. Б. Т. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да предадат на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. собствеността и владението върху помещение с площ от 15 кв.м, разположено в партера на жилищната сграда в [населено място], на [улица] до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок и представляващо обща част, при граници: от север-дворно място, от изток-вход за жилищната сграда и стълбище, от юг-търговски обект, различен от магазина за хранителни стоки и от запад-склад / на мястото на стара хладилна камера към магазина за хранителни стоки/ и помещение, разположено в северната част на партера, с вход от рампа към двора, което помещение е оцветено в зелен цвят на схема № 2 /л.356 от делото на Пловдивски районен съд към заключението на в.л.С. Ж. от 28.3.2011 г, която схема се счита за неразделна част от съдебното решение.Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от всички ищци срещу ответницата К. К. К. искове по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на спорното помещение, както и исковете по чл.108 ЗС на ищците М. А. К., М. Х. Г., Н. Д. Д., С. И. М. и В. Й. Г. срещу Е. К. Т. и И. Б. Т. като неоснователни. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите Е. К. Т. и И. Б. Т. сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в ТР 1/2001 г т.17 като е конституирал ответника И. Т. пред въззивната инстанция, вместо да обезсили решението на първоинстанционният съд и да върне делото за ново разглеждане. Ответниците по касация Е. К. Т. и И. Б. Т. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Н. А..Подържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ.считат, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. са притежатели на индивидуални обекти в жилищната сграда в [населено място], на [улица] като такива са собственици на процесното помещение, представляващо обща част, а именно помещение с площ от 15 кв.м, разположено в партера на жилищната сграда в [населено място], на [улица] до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок и представляващо обща част, при граници: от север-дворно място, от изток-вход за жилищната сграда и стълбище, от юг-търговски обект, различен от магазина за хранителни стоки и от запад-склад /на мястото на стара хладилна камера към магазина за хранителни стоки/ и помещение, разположено в северната част на партера, с вход от рампа към двора, което помещение е оцветено в зелен цвят на схема № 2 /л.356 от делото на Пловдивски районен съд към заключението на в.л.Ж., което е неразделна част от въззивното решение. С нотариален акт № ..., т...., рег.№ ...., дело № .../.... г Е. К. Т. и катя К. К. са закупили магазин за промишлени стоки в [населено място], на [улица] подблоковото пространство на първи етаж от сградата, състоящ се от търговска зала и складови помещения, със застроена площ от 7 кв.м, при граници на магазина: от запад-магазин за хранителни стоки, от изток-ресторант „Стадиона”, отгоре-апартаменти на сградата, както и съответните на този магазин идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, в който е построена.Приел е, че с нотариален акт № ... т...., рег.№ .... по дело № .../.... г е извършена доброволна делба, като описания по-горе магазин е поставен в дял на Е. К. Т. и съпруга й И. Б. Т.. С определение, постановено в закрито заседание на 25.10.2011 г по гр.дело № 2207/2011 г Пловдивски окръжен съд е приел, че въз основа на представения договор за делба магазинът, поставен в дял на съпрузите Т., към който според тях принадлежи и спорното помещение е съпружеска имуществена общност до размера на ½ ид.част от него, а останалата ½ ид.част е индивидуална собственост на ответницата Е. Т..Приел е, че този факт обосновава съвместната процесуална легитимация на съпрузите по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като необходими другари, поради което е конституирал И. Т. като ответник по делото с определение от 1.12.2011 г.На последния е предоставен срок за депозиране на писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.Въззивният съд е изготвил нов доклад и е дал възможност на страните за представяне на доказателства. С постановеното въззивно решение, Пловдивски окръжен съд е приел, че спорното помещение е собственост на етажните собственици, тъй като представлява обща част и е осъдил ответниците Т. да предадат собствеността и владението върху него. С разпореждане от 10.1.2013 г на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/13 г по описа на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси, свързани с въззивното и касационно производство по граждански и търговски дела.Същото е насрочено за разглеждане в заседание на 11.4.2013 г.В т.6 от същото е поставен въпросът Актуални ли са постановките на т.17 от ТР № 1 от 4.1.2001 г на ОСГК при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г .Налице е противоречива практика по въпроса относно конституирането на задължителен и необходим другар-съпруга на ответника-дали това следва да бъде сторено от въззивния или от първоинстанционния съд, респ. следва ли да бъде обезсилено първоинстанционното решение, постановено без участието му или въззивният съд може служебно да конституира и да повтори извършените без участието му процесуални действия. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на т.д. № 1/13 по описа на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за приемане на търкувателно решение по някои въпроси, свързани с въззивното и касационно производство по граждански и търговски дела и