Определение № 62 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 862/2012 г.

Постъпила е молба от В. Д. С. - ЕТ с фирма „Анонс - 64” - [населено място] от 06.02.2013 г. за допълване на Решение №232 от 18.12.2012 г.по т.д.№862/2012 г. на ВКС,ТК, ІІ отд. Молителката иска да се допълни диспозитива на решението, в който са посочени релевантни факти - че е била лишена от възможност до известни документи, съставени през 2008 г., но били във владение на ищеца, в които се съдържат факти за извършени от нея плащания към ищеца, които не са взети предвид при постановяване на първоинстанционното решението. Молителката поддържа, че от друга страна в решението се твърди, че не може да се приеме, че молителката не е могла своевременно да се снабди с тези документи, а в решението липсват мотиви, от които да е видно съдът от кои факти черпи права, след като твърди, че тези факти не са оспорени от ищеца. Иска да се допълни постановеното решение. Ответникът по молбата за допълване [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че не е налице основание за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане на молителката и че сега молителката цели да постигне отмяна на неблагоприятно за нея решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните, провери данните по делото и преди да се произнесе по основателността на молбата за допълване на решение, констатира следното: Решението, чието допълване иска молителката, е постановено на 18.12.2012 г., на която дата е обявено и като необжалваемо, влиза в сила на посочената дата. Молбата за допълване е подадена на 06.02.2013 г. Съгласно чл. 250 ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, молбата за което може да подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Тъй като молбата за допълване е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 250 ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 250 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение