Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 463/2010 г.

Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 463/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Т. Д. Д., срещу решение № 312 от 17.02.2010 г. по в. гр. д. № 670/2009 г. на Апелативен съд - П., с което след отмяна на решение № 167 от 16.04.2009 г. по т. д. № 624/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени изцяло предявените от дружеството касатор срещу [фирма], [населено място] искове: по чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 280 ЗЗД за сумата 1 980 лв. - представляваща възнаграждение по чл. 3 от договор от 20.10.2007 г. за посредничество при покупка на недвижим имот и по чл. 92 ЗЗД - за сумата 4 000 лв., неустойка по чл. 11 от същия договор, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 920 лв. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - чл. 301 ТЗ и необоснованост. Твърди, че в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, съответно противоречие с правната логика, и със значението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, решаващият съд е достигнал до извод, че извършените без представителна власт действия от името на търговеца - възложител не рефлектират в неговата правна сфера. Според касатора, въззивният съд неоснователно е ограничил кръга на правните последици от потвърждаването на извършените от името на дружеството действия без представителна власт, след като осигуреният от посредника имот е бил одобрен именно от дружеството - възложител, чрез сключване на договор за покупка на имота с нотариален акт. По съображения в жалбата, поддържани в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касатора, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски по делото. С определение № 784 от 14.12.2010 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл. 301 ТЗ. Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмени бележки. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените от [фирма] обективно кумулативно съединени искове, решаващият състав е приел, че при сключване на процесния договор за посредничество при покупка на недвижим имот, възложителят - [фирма] е бил представляван от Д. Р. Г./дъщеря на управителите/, която не е разполагала с представителна власт. По силата на договора е било поето задължение от името на дружеството да заплати посредническо възнаграждение при одобряване на конкретен недвижим имот, по уговорените начини в чл. 14 от договора. Прието е за безспорно установено, че Д. Г. е осъществила и огледи на четирите магазина, предложени от търговеца - посредник, но след като тя не е извършила действие на одобрение на конкретен недвижим имот, то нейните действия не обвързват търговеца -възложител. В мотивната част са изложени съображения относно възможността да се ангажира единствено личната отговорност на Г., която недобросъвестно е използвала получената информация от [фирма] за процесния недвижим имот, за който [фирма] е сключил договор за покупко-продажба директно с продавача - Т. Л. и съпругата му С. Ленгерова. Въззивното решение е валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно. Решаващият състав на Апелативен съд - П. е направил незаконосъобразен извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, по съображения, че мнимият представител на търговеца - възложител не е извършил нито едно от действията, съставляващи одобрение по смисъла на чл. 14 от договора - не е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, нито е дал капаро за предложен от посредника недвижим имот. Действително, както и приел и въззивният съд в мотивите към решението, по делото е безспорно установено, че Д. Р. Г. е сключила от името на [фирма], като възложител, договор за посредничество при покупка на недвижим имот. По силата на този договор [фирма], като посредник, се е задължило да извърши всички дейности по осигуряване на имот за покупка от страна на възложителя, срещу възнаграждение. От протокола за извършване на оглед и предоставяне на информация се установява, че в деня на подписване на договора са извършени четири огледа на различни магазини на територията на [населено място], като под № 2 е посочен и магазин № 1 с обща площ 68.94 кв. м., находящ се на [улица], с предварително обявена цена 40 500 лв., като е безспорно, че протоколът също е подписан от Д. Г.. Извършените от последната действия от името на дружеството - възложител, без надлежна представителна власт, са породили валидни правни последици за възложителя, тъй като не е доказано в процеса дружеството, чрез своите управители/родители на Д. Г./ да са се противопоставили незабавно на тези действия - правно и фактическо. В процеса е доказано, че единият от управителите - Р. Г., е присъствал както при договарянето на конкретните условия на посредническата сделка, така и при фактическите действия, извършени от Д. Г., изразяващи се в оглед на конкретния имот. Следователно, от осъщественото правно и фактическо действие от ненадлежния пълномощник на възложителя, са възникнали съответно права и задължения за самия възложител, изразяващи се в правото да закупи предложен му от посредника имот, или един от предложените имоти и задължението за заплащане на договореното посредническо възнаграждение в размера по т. 3 от договора. С изповядването на покупко-продажбата на недвижимия имот с нотариален акт № 191, том III, рег. № 11002, дело № 541/2007 г. дружеството възложител е извършило действие по одобряване на предложения от посредника недвижим имот по смисъла на чл. 14 от договора, поради което следва да се приеме, че дължи претендираното възнаграждение в размер на 1980 лв., съобразно клаузата на чл. 3 от договора, на база на предварително обявената цена. В случая е ирелевантно обстоятелството, че в нотариалния акт е отразена по-ниска продажна цена от предварително обявената в протокола за оглед, с оглед валидната клауза на чл. 3 от договора. Не може да се сподели изразеното от въззивната инстанция становище за липсата на надлежна индивидуализация на недвижимия имот. Преценявайки данните, съдържащи се в договорите за: посредничество при продажба на недвижим имот, сключен на 15.10.2007 г. между Т. К. Л. и [фирма] и за посредничество при покупка на недвижим имот от 20.10.2007 г., и приложения към него протокол, както и данните по нот. акт, съобразявайки предмета на делото, описанието на предложения от посредника/доверител/ и закупен от възложителя - [фирма] е достатъчно за да се приеме, че е налице одобрение именно на един от предложените имоти, т. е, че е налице съвпадение на предложен и закупен имот. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че след като дружеството - възложител по договора от 20.10.2007 г. не се е противопоставило веднага след узнаването на сключената без представителна власт сделка, както и на извършените във връзка с нея фактически действия, свързани с оглед на предложените от посредника имоти, то договорът за посредничество при покупка на недвижим имот е породил валидни правни последици. При инстанционното разглеждане на спора по същество, търговското дружество - ответник по иска /сега ответник по касация/ не е доказало, че е осъществено противопоставяне на сделката незабавно след узнаването. Затова е приложима презумпцията на чл. 301 ТЗ, в какъвто смисъл е и непротиворечивата практика на Върховния касационен съд, включително и цитираните в определението по чл. 288 ГПК решения, постановени по новия съдопроизводствен ред. След като самият възложител е извършил действия, обективирани в цитирания нотариален акт, с който е изповядана продажбата на един от предложените от посредника имоти, те следва да се квалифицират като действия на одобрение по смисъла на чл. 14, вр. с чл. 3 от договора. Със сключване на договора за покупко-продажба е станало изискуемо и договореното между страните възнаграждение, съгласно изричната договореност в чл. 5. Не може да се възприеме разбирането на въззивния съд, че след като договорът е подписан от мним представител на дружеството възложител, то същото лице дължи извършване и на действия, съставляващи одобрение за закупуване на имот. Както при преценката за приложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ, така и при преценката дали е налице одобрение на предложен от посредника имот, е необходимо да се преценява поотделно всяко действие на възложителя съобразно конкретните договорености между страните и правните последици от тези действия. Предвид горното и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 1, предл. 2 и ал. 2 ГПК, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 286, вр. с чл. 280 ЗЗД за заплащане на сумата 1 980 лв., представляваща възнаграждение за посредник по чл. 3 от договора от 20.10.2007 г. за посредничество при покупка на недвижим имот и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество за уважаване на този иск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата. В останалата отхвърлителна част, въззивното решение следва да се остави в сила, макар и по други съображения. Настоящият състав приема, че претендираната от ищеца неустойка по чл. 11 от договора не се дължи. Тълкувайки волята на страните, обективирана в посочената договорна клауза, следва да се направи извод, че страните са договорили компенсаторна неустойка за допуснати от възложителя нарушения на договора, извън предвиденото "неизплащане на пълния размер на комисионната в уговорения срок"/частично неизпълнение/. В случая, допуснатото от страна на възложителя неизпълнение на договора, изразяващо се в незаплащане на дължимото на посредника парично възнаграждение, съставлява забавено изпълнение и съобразно общите правила на договорната отговорност е недопустимо кумулиране на иск за реално изпълнение с иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на договорената неустойка. При този изход на делото, присъдените в полза на ответника по касация разноски за първата и въззивна инстанции следва да се намалят от 920 лв. на 615 лева, а за касационното производство ответникът по касация дължи на [фирма] сумата 165 лева разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение