Определение № 1364 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молби на адв. И. Верне, процесуален представител на малолетния Б. Александров, действащ чрез настойника В. Александрова и И. Медникарова – старши специалист в отдел „Административно-информационно обслужване и ГРАО“, район „Красна поляна“ – Столична община за допълване на Решение № 9747/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5196/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение в частта за разноските. Молителите искат съда да допълни решението като им присъди направените по делото разноски. В молбата си адв. И. Верне сочи, че следва да бъде присъдено още едно адвокатско възнаграждение и липсва произнасяне относно искане за адвокатски хонорар по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). И. Медникарова претендира присъждане на държавна такса за касационното производство и направените пред Административен съд – София град разноски за две експертизи и допълнителен депозит за тях. Ответната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК изразява становище за неоснователност на молбите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение счита молбите за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С Решение № 9747/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5196/2023 г. тричленен състав на шесто отделение на ВАС е отменил Решение № 621/06.02.2023 г. по адм. дело № 3455/2022 г. на Административен съд – София град, отхвърлил е жалбата на И. Димитров срещу отказ да бъде вписано извършеното от жалбоподателя припознаване на детето Б. Александров, обективиран в писмо изх. № РКП22-УГ00-38/3/21.03.2022 г. на старши специалист в отдел „Административно-информационно обслужване, гражданска регистрация и административно обслужване“, Район „Красна Поляна“ – Столична община и е присъдил разноски. По първата молба: В протокол от 20.09.2023 г. в открито съдебно заседание, адв. Н. Виодорова и адв. И. Верне са се явили лично, представлявайки Б. Александров, чрез настойника В. Александрова като са представили пълномощни по делото. Отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова последица. Страната, за която изходът е неблагоприятен, дължи на насрещната страна (тази, в чиято полза е постановен съдебният акт) направените в производството разноски, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение, което обаче по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, е само за един адвокат. Логиката е, че потърсеното съдействие от втори адвокат от представлявания е въпрос на негова лична субективна преценка, че интересите му биха били защитени в по-голяма степен, ако се представлява от повече защитници. Тази преценка обаче не следва да рефлектира в правната сфера на дължащата разноските страна в правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, при отхвърлянето на жалбата се дължат направените разноски за един адвокат. Пред ВАС единият от касационните жалбоподатели е представляван от двама адвокати, като е внесен по банков път хонорар в размер на 1650,00 лв, съгласно Договор № 767571 за правна защита и съдействие. По силата на цитираната разпоредба, страната, за която изходът на спора по делото е неблагоприятен, дължи на противната страна или на заинтересованата страна по делото разноски за възнаграждение за един адвокат. Предвид горното, молбата на адв. И. Верне, процесуален представител на малолетния Б. Александров, действащ чрез настойника В. Александрова, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По втората молба: Съдът е осъдил И. Димитров да заплати 70,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на Столична община. Възлагането на разноските по делото е последица на съдебното решение, но не се прилага служебно (т.е. по инициатива на съда). За да бъдат присъдени в полза на направилата ги страна, разноските не само трябва да бъдат реално направени по делото и да са представени доказателства за това, но и присъждането им следва да бъде изрично поискано от страната (арг. чл. 81 ГПК). В случая не са поискани да бъдат присъдени направените пред Административен съд – София-град разноски за две експертизи и допълнителен депозит. Поради това молбата за допълване на решението по отношение на разноските за заплатен депозит за педагогическа, психологическа експертиза и допълнителен депозит в размер на 401,00 лв. следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,