Решение № 8313 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2026 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Директора на Териториална дирекция „Митница“ Варна за отмяна на влязло в сила Решение № 11565/03.04.2025г., постановено по Адм. д. №1320/2024г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отменено Решение с рег.№ 32-694353/11.01.2024г. на Директора на ТД „Митница“ Варна при Агенция Митници, оставено в сила с Решение №10800/04.11.2025г., постановено по административно дело № 6656/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, ал. 1, т.1 и т. 4 от АПК. От фактическа страна молителят сочи на първо място като основание за отмяната на влезлия в сила съдебен акт обстоятелството, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на страната. Като такова се сочи Документ от СУ по БДС EN ISO/IEC17025:2018, ФК 711-2 представляващ “Протокол за резултати” за проба лаб. Код № 5505_2002_23_01, регистриран в ДЦМЛ със Заявка №04_25.07.2023. Обяснява се, че основен мотив на за отмяна на оспорения митнически акт на Директора на ТД „Митници“ Варна е приетото за надлежно установено обстоятелство, че митническа лабораторна експертиза е негодно доказателствено средство. Твърди се, че новопредставеният документ удостоверява изпитването на продукта от взетата проба, получена и регистрирана в ДЦМЛ със Заявка № 04-25.07.2023г., които не са им били известни и които са от съществено значение за правилното решаване на спора.. На следващо място, при условията на евентуалност, в случай че не бъде възприета тезата на страната за наличие на предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 АПК се сочи наличие и на обстоятелство по чл.239, ал.1, т.4 АПК, представляващо второ фактическо основание за отправяне на искането за отмяна, а именно, че между същите страни, за същото искане и на същото основание съществува друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи Решение от 15.06.2023г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-292/2022г. Молителят се позовава на т.50-54 от същото където е обяснено, че при липса в Комбинираната номенклатура на дефинирани методи и критерии за преценка дали един хранителен продукт непопадащ в позиция 1516 е претърпял обработка, различна от рафинирането, в компетенциите на митническите органи да изберат метод, подходящ да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати. Счита, че с преюдициалното решение въпросът е бил разгледан по категоричен начин и изходът по настоящия спор му противоречи, поради което излага претенция за отмяната му и на това основание. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД изпраща писмен отговор, в който взема становище оспорващо основателността на отправеното искане. На първо място счита, че документът, представен от страна на органа не е нов по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 АПК, доколкото се касае за такъв, изходящ от друга структура на същата администрация, което е правело възможно снабдяването на страната с него при провеждане на съдебното дирене. Що се отнася до второто посочено основание, дружеството изразява мнение, че решението на СЕС засяга въпроса с установяването на годна методология изобщо, докато митническата структура към спорния момент не е разполагала с такава. Върховният административен съд в петчленен състав, преценявайки допустимостта и основателността на искането за отмяна на влязлото в сила Решение приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено на основание чл. 239, ал. 1, т.1 и т.4 АПК от лице, участвало в производството по адм. д. № 1320/2024г. на предходната съдебна инстанция – Административен съд –София - град и адм.д. № 6656/2025г. по описа на ВАС. Депозирано е в срока по чл. 240, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.4 от АПК. От фактическа страна, при преценка на събраните доказателства се установява следното: Производството пред АС – София - град е било образувано по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД против Решение с рег.№ 32-694353/11.01.2024г. на Директора на ТД „Митница“ Варна при Агенция Митници, с което е бил определен нов тарифен код по ТАРИК на стоката по Митническа декларация (МД) МRN 23BG002002098613RO/13.07.2023, а именно – 1517909990 за декларираната стока „палмова мазнина" като били установени допълнителни държавни вземания. С първоинстанционния съдебен акт е отменено решението, което е оставено в сила от ВАС с основен мотив, че митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) се явявала негодно доказателствено средство, тъй като достоверността на получения резултат била разколебана. При горните фактически установявания, разгледано по същество, искането за отмяна по чл. 239, ал.1, т.1 и т.4 от АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Доводите на съдебния състав са следните: Според нормата на чл. 239,ал.1, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С искането такова се претендира да е “Протокол за резултати” за проба лаб. код с рег.№ 5505-2002-23.01, регистриран в ДЦМЛ със Заявка №04_25.07.2023, който документ се сочи да удостоверява изпитването на продукта от взетата проба. Според настоящата съдебна инстанция така представеното доказателство не може да бъде възприето като отговарящо на критериите за „новост“, в смисъл да не му е било известно при решаването на описания по-горе спор. Обосновано се явява възражението на ответното дружество за това, че документът изхожда от друга структура на същата администрация. В тази връзка според настоящия съдебен състав същият се явява междинен в производството по постановяване на крайния административен акт и в този смисъл представлява част от самата административна преписка по издаването на оспореното Решение на Директора на ТД „Митница“ Варна при Агенция Митници. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК по реда на извънинстанционния съдебен контрол подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предпоставката, уредена в закона е за наличие на съвпадение в обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо между двата съдебни акта. В случая се иска отмяна на решение, с което практически е отменен административен акт за допълнително тарифно класиране, издаден от Директора на ТД Митница Варна. Посоченото от молителя друго Решение от 15.06.2023г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-292/2022г., касае тълкуване на разпоредба от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г. Макар и дадено по конкретно дело, същото се характеризира с обща приложимост на тълкуваната норма, в посочения от страна на СЕС смисъл. В този случай, при съблюдаване на принципа на правната сигурност в съчетание с този за процесуалната автономия на държавите - членки, липсва установено изискване за преустановяване действието на преценен въз основа на тълкуването за незаконосъобразен съдебен акт извън изискването за обезщетяване на всички увреждания, причинени на страната от него, които се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с увреждащото решение. Категорични в това отношение са мотивите, изложени от Съдът на Европейския съюз по дело С-261/21, според които: 51 „ …. член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не задължава държавите членки да позволят на правните субекти да поискат отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен от съответната юрисдикция като последна инстанция, с мотива, че този акт не е съобразен с тълкуването на правото на Съюза, дадено от Съда в отговор на преюдициално запитване, отправено по същото дело.52 Този извод не може да бъде оборен с аргумент от член 4, параграф 3 ДЕС, който задължава държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Всъщност, когато става дума за системата от способи за защита, необходими за осигуряването на ефективен съдебен контрол в областите, обхванати от правото на Съюза, член 4, параграф 3 ДЕС не може да се тълкува в смисъл, че изисква от държавите членки да установяват нови правни способи, при все че това не им се налага по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C?497/20, EU:C:2021:1037, т. 66).53 Посоченият извод не може да бъде поставен под въпрос и с оглед на член 267 ДФЕС.“ Предвид всичко изложено по-горе може да бъде направен извод, че не е налице нито едно от посочените от молителя фактически и правни основания за уважаване искането за отмяна на влязлото в сила решение и на това основание същото следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора разноски не се дължат на искателя. При горните съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, петчленен състав на ВАС