Определение № 9124 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2026 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от С. П. С. против Определение № 4819 от 20.04.2026г. по адм.д. 526/2026г. на Административен съд Варна, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане касационната жалба против Решение № 2920/28.03.2025 г., постановено по административно дело № 560/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Частният жалбоподател твърди, че не разполага със средства да заплати държавна такса и моли определението да бъде отменено. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от засегната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е и основателна. С обжалваното определение тричленен състав на Административен съд Варна е оставил без разглеждане касационна жалба на С. С. поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса по нея. Както обаче е констатирано в самото определение ищецът е освободен от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото. Въпреки това съдът е приел, че тъй като в разпорежданията за освобождаване от държавна такса не е посочено, че това освобождаване се отнася до приключване на делото във всички инстанции, държавна такса за касационна инстанция се дължи и тъй като същата не е внесена, касационната жалба е върната. Противно на приетото от Административен съд Варна, освобождаването от държавна такса, след като не е изрично ограничено, важи за всички инстанции. В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ясно е посочено следното: "Следва да се има предвид и това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата." По изложените съображения и доколкото не са били налице предпоставките на чл.213а, ал.6, т.2 АПК, обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това делото се върне на същия съд за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното и на осн. чл. 236 АПК вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд