Определение № 5176 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. П. и Р. С. П. от [населено място] срещу определение № 3432 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 2076/2025 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 471 от 28.01.2025 г. на жалбоподателите за отмяна на влязло в сила решение № 176 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 314/2022 г. на Великопреславския районен съд. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което искат отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с решението, чиято отмяна се е иска, е извършена съдебна делба на делбените имоти на основание чл. 353 ГПК. Съделителят С. П. С. е починал на 10.03.2024 г., като молителите са негови наследници по закон – низходящи, по отношение на които влязлото в сила решение има действие съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Това им качество обаче не ги легитимира да искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, тъй като уредената с тази законова разпоредба правна защита касае трети лица, неучаствали в производството, но обвързани от формираната сила на пресъдено нещо на постановеното по него решение. Това са хипотезите, при които тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право или качеството им на необходими другари и правото им на иск, респ. на защита срещу иска, не е било надлежно упражнено - чл. 216, ал. 2 ГПК. В настоящия случай молителите не са били участници в съсобствеността на делбените имоти по приключилото производство по иска, предявен от Т. П. С. срещу техния наследодател. По отношение на другото посочено от молителите основание - чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата е недопустима поради просрочието й – подадена е извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Наследниците на страна в производството имат правно положение, идентично с това на наследодателя, който е участвал в него. От данните по делото е видно, че решението е съобщено на наследодателя при отказа му да го приеме, съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, и е влязло в сила като необжалвано в определения от закона срок съгласно чл. 296, т. 2 ГПК. Молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който срок е изтекъл далеч преди подаването й на 28.01.2025 г., дори и да се приеме, че същият е започнал да тече от влизане в сила на решението на 24.11.2023 г. Възможността молителите да се позоват на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да искат отмяната на влязлото в сила решение, произтича от качеството им на наследници на страна по делото, те не са трети лица. Предвиденият в закона срок за отмяната на влязлото в сила решение е еднакъв както за страната, така и за наследниците й, поради което в настоящия случай същият е изтекъл преди подаване на молбата. По тези съображения молбата е прието за процесуално недопустима. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е правилно. На първо място следва да се посочи, че молителите - частни жалбоподатели, нямат качеството на лице по чл. 304 ГПК, каквито са само лицата по чл. 216, ал. 2 ГПК - необходимите другари. Решението, чиято отмяна се иска, има сила по отношение на тях не поради качеството им на необходими другари, а поради качеството им на наследници на страна по делото, което попада в хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК. С оглед на това, не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. В случая решението е съобщено на наследодателя на молителите при отказа му да го приеме на 03.11.2023 г. съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, и е влязло в сила като необжалвано в определения от закона срок съгласно чл. 296, т. 2 ГПК, а именно на 24.11.2023 г. Възможността молителите да се позоват на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да искат отмяната на влязлото в сила решение произтича от качеството им на наследници на страна по делото, като предвиденият в закона срок за отмяната на влязлото в сила решение е еднакъв както за страната, така и за наследниците й, поради което правилно предходният състав на ВКС е приел, че същият е изтекъл на 24.02.2024 г., респ. че подадената през м. януари 2025 г. молба за отмяна е просрочена. Доводите на жалбоподателите във връзка със здравословното състояние на наследодателя им са неотносими към предмета на настоящия спор. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,