Определение № 10581 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 30262 от 16.09.2025г., постановено по адм. дело № 1111/2025г. по описа на Административен съд- София град, с искане за отмяната му като неправилно. Изложените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт са общи, неясни и касаят по скоро съществото на спора предвид позоваването на практика на ЕСПЧ и твърдения за ограничаване на човешките му права, гарантирани с КЗПЧОС. Иска се обжалваното определение да бъде обезсилено или върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на съда поради пристрастност на съдията-докладчик. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Производството пред АССГ е образувано по предявен от Г. В. К. иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ срещу Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени в периода 23.01.2025 г. – 28.01.2025 г. неимуществени вреди, изразяващи се в нанесена обида и нарушаване на презумпцията за невиновност. С обжалваното определение АС-Враца, на осн.чл.129, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е върнал исковата молба на К. Г. Т. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че при изрично дадените от съда указания в какво се състоят нередовностите на подадената до него искова молба, същите не са отстранени в срок. Определението е правилно. С разпореждане № 24723 от 18.07.2025 г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Указано е изрично, че при неизпълнение на тези указания в срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Разпореждането е получено лично от ищеца на 27.07.2025 г. и до датата на постановяване на оспорения акт нередовностите в исковата молба не са отстранени. Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.129, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, исковата молба е върната на Г. К. и производството по делото е прекратено. Исковата молба, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в закона. При установеното от първоинстанционния съд, че исковата молба, с която е сезиран, не отговаря на законовите изисквания, правилно същата е оставена без движение, като на частния жалбоподател са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, които не са отстранени в преклузивния 7-дневен срок. Неоснователни са възраженията на К., че неправилно съдът не го е освободил от внасянето на дължимата се държавна такса и предоставяне на правна помощ. Тези искания са направени още с подаване на исковата молба и с влязло в сила на 23.05.2025 г. разпореждане № 15447/08.05.2025 г. са оставени без уважение. С оглед изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение