Определение № 2591 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адвокат Д. Ненов, процесуален представител на ответника по делото А. Х. да бъде изменено и допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските, като се произнесе по искането му за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ с указания за възможността в тридневен срок от получаването да подаде възражение с писмени доказателства, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Искането е подадено от активно легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения: Производството по делото е образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Смолян срещу решение № 403 от 20.03.2024 г., постановено по административно дело № 310/2023 г. от Административен съд Смолян, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 4074з-1675/29.11.2023 г. С постановеното по делото решение № 492/20.01.2025 г. ВАС оставя в сила същото, като в мотивите си в частта за разноските приема, че такива не следва да бъдат присъждани поради липсата на представени доказателства за сторени такива, макар искането на ответника предвид изхода на делото да е основателно. Съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане от процесуалния представител на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ (макар и формулирано като искане за присъждане на разноски) в представения от него писмен отговор. В случая не са налице предпоставките за присъждане на такова поради следното: В чл. 38, ал.1 ЗА е предвидена възможност за оказване безплатно на адвокатска помощ в конкретно изброени случаи, като в настоящия е приложима хипотезата по т.3 – роднини, близки или на друг юрист. Възможността за осъждане на другата страна за заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ е предвидена в разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, изискваща наличие на две кумулативни предпоставки: 1. Оказана безплатно адвокатска помощ и 2. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. От материалите по делото безспорно се установява, че макар да е налице първата предпоставка, не е налице втората изискуема се от ЗА. Цитираната разпоредба не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК, но тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в тази му част следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 28, ал.2 ЗА във вр. с чл.248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение