Определение № 2523 от 14.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1632/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез редовно упълномощен процесуален представител на дружеството, с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 1023 от 28.07.2025 г. по в. т. д. № 2228/ 2024 г. на Апелативен съд – София в частта му, с която след отмяна на Решение № 50 от 17.04.2024г. по т.д. № 201/2022г. на Софийски окръжен съд, дружеството е осъдено да заплати на Е. Е. Х. и Ц. Е. Х. разликата над 160 000 лв. до присъдените на всеки по 200 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ. Дължимата съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС парична гаранция в размер на 80 000 лв., представляваща частта от присъденото на двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 14.08.2025 г. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба с вх. № 22112 от 13.08.2025 г., е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение, съответстващо на обжалваемия интерес, въведен с касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,