Определение № 11115 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „П. Б.“ ООД, със седалище в гр. София, чрез адвокат Николов, срещу определение 14949 от 19.08.2024 г., постановено по адм. дело № 6908/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното от дружеството искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената пред съда заповед, алтернативно постановяване на друго, с което се спре изпълнението от касационната инстанция. Ответникът - кмет на община Хасково не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане искането на „П. Б.“ ООД за спиране изпълнението на заповед № УТ-313/19.06.2024 г. на кмета на община Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице влязло в сила определение по отношение спирането на изпълнението на оспорената заповед. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Оспорената пред съда заповед се основава на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство, като жалбата против заповедта не спира изпълнението и съгласно изр. второ на разпоредбата. Искането за спиране е повторно, след като предходното искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт. Определението на съда по чл. 166, ал. 3 АПК не е пречка да бъде направено ново искане с правно основание чл. 166, ал. 4 АПК, при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на решението оспорващият може да поиска спиране на предварителното изпълнение, ако то би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда, при наличието на нови обстоятелства. В оставеното без разглеждане искане се изтъкват нови фактически обстоятелства, обуславящи според жалбоподателя отмяна на допуснато по закон изпълнение. Доколко същите съставляват нови обстоятелства по смисъла на закона и обуславят исканото спиране е въпрос на преценка по същество от компетентния съд, пред който делото е висящо. Предвид изложеното обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на закона следва да се отмени, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното искане. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение