Определение № 1082 от 17.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация – Шумен“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителя Д. С. Д., против определение № 486/26.06.2023 г. по т. д. № 895/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане молбата на несъстоятелното дружество за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на неправилното от следните две решения, които страната твърди, че взаимно си противоречат: 1.) решение № 78/07.04.2017 г. по т. д. № 610/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 92/24.07.2015 г. по т. д. № 586/2011 г. на Шуменски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 327/ 21.06.2018 г. по т. д. № 5/2018 г. на Върховен касационен съд и 2.) решение № 211/16.07.2014 г. по в. т. д. № 301/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 28/13.03.2014 г. по т. д. № 586/2011 г. на Шуменски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 756/ 22.12.2014 г. по т. д. № 2837/2014 г. на Върховен касационен съд. В частната жалба не се поддържат никакви конкретни оплаквания за материална или процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Преповторени са единствено съображенията, изложени и в оставената без разглеждане молба за отмяна, които са неотносими към предмета на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на предходния състав на ВКС, който да я разгледа по същество. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да приеме, че молбата за отмяна е просрочена и да я остави без разглеждане, съставът на ТК на ВКС е посочил, че разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК определя началния момент на срока, в който страната може да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание – влизане в сила на последното решение, в случая – решение № 78/07.04.2017 г. по в. т. д. № 610/2015 г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 327/21.06.2018 г. по т. д. № 5/2018 г. на ВКС, I т. о., т. е. влязло в сила от 21.06.2018 г., съобразно чл. 296 т. 3 ГПК. От тази дата е започнал да тече и преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, който е изтекъл на 21.09.2018 г. – петък, присъствен ден, а молбата е подадена на 16.03.2023 г., поради което като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. В производството по чл. 307, ал. 1 ГПК съдът задължително извършва проверка дали е спазен преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна. В настоящия случай, мотивите на състава на ВКС следва да бъдат споделени. Правилен изводът на съда, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, изтекъл на 21.09.2018 г., с оглед датата на влизане в сила на втория по време акт – 21.06.2018 г. Този извод не се разколебава и от констатираното от настоящия състав обстоятелство, че оставената без разглеждане молба за отмяна е с вх. № 261926/16.03.2023 г. по вх. рег. на Софийски градски съд, но същата е изпратена по пощата с писмо с товарителница № RPS970100LOF0S от дата 15.03.2023 г., която дата съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, а не датата на получаване на вх. номер от регистратурата на администриращия молбата за отмяна съд, следва да бъде взета предвид при съобразяване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Пропускането му от молителя е безспорно, при която хипотеза единствената възможност за съда е била да остави молбата без разглеждане. С оглед на така установените факти по делото, изводът на предходния тричленен състав на ВКС за просрочие на депозираната молба за отмяна е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т. о.