Определение № 7697 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Клима" ДЗЗД за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила определение № 10811/11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8839/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила разпореждане № РоткЗОП-142/16.08.2024 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията. В искането се твърди, че е налице ново обстоятелство и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя, а именно амбулаторен лист на С. Я. Н. за болничен престой в периода 07.08.2024 г. – 12.08.2024 г. вкл. Излага довод, че с посочения амбулаторен лист молителят се е сдобил на 14.10.2024 г. поради ангажираност на лекаря. Поради това, според дружеството, е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна – кметът на Община Благоевград, в писмено възражение излага съображения за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за процесуално недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че влезлите в сила актове, постановени в производството по чл. 216 ЗОП и по чл.216а ЗОП не подлежат на отмяна по реда на чл. 237 - 247 АПК, съответно на основание чл. 216, ал. 8 ЗОП и на основание чл. 237, ал. 1 АПК. Актовете, постановени в производството по чл. 216 ЗОП не подлежат на отмяна по силата на чл. 216, ал. 8 ЗОП (Нова – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г., предишна ал. 7, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Нормата е изрична и е в сила от 01.03.2019 г. В този смисъл е определение № 1519/04.02.2021 г. постановено по адм. д. № 1052/2021 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Действително нормата на чл. 216, ал. 8 ЗОП има предвид съдебни актове, постановени по същество, но след като именно същинските спорове не могат да се пререшават по реда на извънредния съдебен контрол, то по аргумент на по-силното основание би следвало такава възможност да не съществува и по отношение на определенията и разпорежданията, с които се прегражда развитието на производството по чл. 216 ЗОП. В този смисъл са определение № 3984/06.04.2016 г. постановено по адм. д. № 3905/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение № 12138/10.11.2016 г. постановено по адм. д. № 12284/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение № 12239/14.11.2016 г. постановено по адм. д. № 12286/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение № 4921/20.04.2017 г. постановено по адм. д. № 2689/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, оставено в сила с определение № 7166/07.06.2017 г. постановено по адм. д. № 5613/2017 г. по описа на ВАС, седемчленен състав. В разглеждания случай съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен в производството по чл. 216а ЗОП за обжалване разпорежданията и определенията на Комисията за защита на конкуренцията. С определението по адм. дело № 8839/2024 г. Върховният административен съд е оставил в сила разпореждане на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, с което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП е отказано образуване на производство по реда на ЗОП по жалба вх. № ВХР-1477/02.08.2024 г. и е разпоредено връщане на жалбата на „Клима“ ДЗЗД. Със съдебния акт, чиято отмяна се иска, е разрешен окончателно спор относно редовността на жалбата и образуването на административно производство пред КЗК по реда на ЗОП. Този съдебен акт не прегражда развитието на делото и не разрешава със сила на пресъдено нещо спор по материалното право, поради което не подлежи на отмяна на основание чл. 237, ал.1 АПК. От изложеното следва да се приеме, че нормата на чл. 216, ал. 8 ЗОПК изрично изключва отмяната на влезлите в сила съдебни актове, постановени в производството по чл.216 ЗОП, за които по принцип е приложим института на отмяната по чл. 237 и сл. АПК. Докато влезлият в сила съдебен акт, с който в производство по чл. 216а ЗОП съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на актовете на КЗК по чл.216а, ал.1 ЗОП, е извън приложното поле на извънредния способ за отмяна на основание чл. 237, ал.1 АПК. В подкрепа на този извод е и тълкувателно решение № 4/02.07.2025 г. на ОСС от I II колегия на Върховния административен съд, по т.д. № 7/2020 г., според което не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК влязлото в сила определение на административния съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Предвид горното, молбата за отмяна, по повод на която е образувано производството, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството да бъде прекратено. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,