Определение № 2288 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Н. Р., чрез адвокат К. Кънчева, против определение № 123/13.01.2025 г., постановено по адм. дело № 6/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена проверка рег. № АУ104917ВН/22.10.2024 г. и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на Община Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по жалба на К. Н. Р., подадена против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена проверка рег. № АУ104917ВН/22.10.2024 г. С оспореното в настоящото производство определение съдът оставил без разглеждане горепосочената жалба, а образуваното по нея съдебно производство прекратил на основание чл. 159, т. 5 АПК поради това, че на 22.10.2024 г. Р. подала до кмета на Община Варна искане за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена проверка рег. № АУ104917ВН/22.10.2024 г., по повод на която органът не се произнесъл. Посочено е, че съгласно чл. 21, ал. 3 АПК искането е за издаване на индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съдът е приел, че на основание чл. 57, ал. 2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството – т.е. на 22.10.2024 г., следователно срокът за произнасяне е бил до 29.10.2024 г. – вторник, присъствен ден. Формираният мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, според съда, подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 30.10.2024 г., като този срок е изтекъл на 02.12.2024 г. Жалбата срещу формирания мълчалив отказ е подадена чрез ответника на 04.12.2024 г., което е след изтичане на едномесечния срок. Определението е неправилно. Действително, това което е изложено от съда съответства на закона, но административният съд не е съобразил посоченото в Приложение № 2, раздел IV, т. 4.9 от Наредбата на Община Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна. В Наредбата е посочено, че срокът за изпълнение на исканата от Р. услуга за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена услуга, или по–конкретно „Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост“ се изпълнява в срок до 30 дни и струва 180 лева. Докато за други услуги Наредбата определя и други срокове за изпълнение, то за горепосочената е даден само един срок – до 30 дни. Същият срок е посочен и в самото Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост – „Обикновена – 30 дни – 180 лева.“ Поради изложеното, настоящият състав счита, че тук приложение следва да намери разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, според която „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“. Видно от разпоредбата същата предвижда удължаване на срока за оспорване алтернативно, т.е. ако не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване акта или в самия акт или в съобщението за изготвянето му. В конкретния случай община Варна е указала грешен срок за произнасяне, от където следва, че е указала и грешен срок за оспорване при мълчалив отказ. Въз основа на горното, следва че в процесния случай, съобразно хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК, срокът за обжалване на мълчаливия отказ е двумесечен и не е бил изтекъл при подаване на жалбата от страна на Р.. Предвид изложеното определението е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното Върховен административен съд, трето отделение,