Решение № 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2009 г.

Решение № 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на М. Д. Д. от гр. В. Т., против решение № 556/11.11.2008 г. по гр. дело № 629/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба И. Д. И. от гр. В. не изразява становище по нея. С определение № 796/13.08.2009 г. по гр. дело № 304/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките за това, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд обсъди доводите на касатора, представляващи отменителни касационни основания, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и ги намира за частично основателни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 204/24.03.2008 г. по гр. дело № 2* по описа за 2006 г. на Великотърновски районен съд и да върне делото за изготвяне на разпределителен протокол и разпределение на имотите чрез жребий, както и частта, с която М. Д. е осъдена да заплати на И. Д. сумата 1 222 лева, представляваща стойността на извършените приживе на наследодателите подобрения в наследствените имоти, въззивният съд е изложил правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Обсъждайки претенциите за възлагане на имота е констатирал, че и двамата съделители не отговарят на условията на чл. 288, ал. 3 ГПК, а не са налице и условия за приложението на чл. 292 ГПК, приемайки възможност за теглене на жребий. Съображенията на касационния съд за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отменената част, касаеща връщане на делото на първоинстанционния съд са основани на съществуваща противоречива практика, относно приложението на чл. 292 ГПК (отм.), когато някой от съделителите преимуществено ползва имота. В конкретния случай обаче въззивният съд правилно е установил, с помощта на вещо лице, че двата имота, единият от които е жилищен, а другият-стопански имат различно предназначение и различни стойности, както следва: УПИ *, с площ от 1250 кв. м., с построената в него къща и стопански сгради е на стойност 28 000 лева, а УПИ *, с площ от 1200 кв. м. и построените в него плевня и навес е на стойност 16 000 лева. При отсъствие на предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), правилно въззивният съд е приел и избрал способа за извършване на делбата, изразяващ се в теглене на жребий, тъй като съделителите са двама, имотите, допуснати до делба са два и дяловете на съделителите са равни. Преценката му, че разликата в стойностите на двата имота не води до невъзможност за тегленето на жребий се споделя изцяло от касационния съд, затова в тази обжалвана част възивното решение следва да се потвърди, като съобразно с материалния закон и съдопроизводствените правила. По отношение обжалваната част на въззивното решение, касаеща уважените претенции на съделителя И, основаващи се на чл. 12, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 286 ГПК (отм.), изводите на съда са направени при нарушение на съществена процесуална норма на чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което делото в тази част, след отмяната на неправилния съдебен акт следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, защото: претенцията по сметките на съделителя И е по чл. 12, ал. 2 ЗН. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение, в тяхна полза. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма-имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да установи доколко с вложения труд и средства наследникът И е увеличил наследственото имущество, като стойност, по времеоткриването на наследството, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата. Не на последно място съдът следва да установи налице ли е изискването наследникът да не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя, което обстоятелство се нуждае от доказване. Водим от горните съображения, касационният съд счете, че въззивното решение следва частично да се отмени, по реда и условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, затова