Решение № 291 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрисконсулт И. К.-Георгиева, срещу решение № 24783 от 18.07.2025 г. по адм. дело № 5085/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С касационната жалба са релевирани подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу атакувания административен акт. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба срещу горепосоченото съдебно решение е подадена от П. Е. П. чрез процесуален представител адв. С. Георгиев. В нея са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се съдът да го отмени и да остави в сила обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът К. С. П., в отговор на касационните жалби, излага подробни твърдения за тяхната неоснователност и моли обжалваното решение на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът И. С. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Ответникът „ЕКО БЛУ КЪМПАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя П. Е. П., редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Ответникът „АЛТРЕЙД ГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя П. Е. П., редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че не споделя доводите в касационните жалби, с които се претендират касационни отменителни основания на проверяваното съдебно решение. Счита, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, като съображенията за това са следните: Предмет на контрол пред Административен съд - София-град е било решение № РД49-121/19.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 44313.47.297.1, разположена върху поземлен имот с идентификатор 44313.47.297 по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на с. Лопян, с функционално предназначение: промишлена сграда, брой етажи: 1, застроена площ 855 кв.м, актувана с акт за частна държавна собственост № 6400/04.10.2021 г., открита с решение № РД49-429/07.11.2024 г. на министъра на земеделието и храните. След подадена жалба от лице участник в тръжната процедура въпросният административен акт е отменен от първоинстанционния съд. За да постанови този резултат, съдът е уважил твърдението на жалбоподателката К. С. П., че тръжната процедура е опорочена поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъставянето на протокол съгласно разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС. В допълнение, съдът е констатирал, че търгът може да бъде проведен въпреки отстраняването на свързаните лица по смисъла на чл. 48б от ЗДС вр. § 1, т.13, буква „б“ от ДР на ЗППЦК, тъй като това не препятствало редовността на заявленията на другите двама участници (жалбоподателката и физическото лице И. Б.). Обосновавайки гореописаното, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.51, ал.1 ППЗДС, която гласи, че търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Според административния съд, органът не е следвало да прекратява тръжната процедура, тъй като действа в условията на обвързана компетентност и отстраняването на свързаните лица и наличието на участници с редовни заявления не може да бъде квалифицирано като обстоятелство, обективно препятстващо провеждането докрай на процедурата по обявения търг. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Следва да бъде споделено твърдението, фигуриращо и в двете касационни жалби, че административният съд неправилно е счел, че липсата на протокол по чл. 46 от ППЗДС представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително, според чл. 46 ППЗДС при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата, докато в случая комисията е съставила протокол, по който е извършила крайното класиране. Но независимо от липсата на съставен протокол по смисъла на чл. 46 ППЗДС, след като е установено наличието на свързани лица в тръжната процедура, правилен е направеният извод, че са налице условията по чл. 46 ППЗДС налагащи прекратяване на проведения търг. Практиката на Върховния административен съд е константна и гласи, че липсата на протокол, съставен от комисията по чл. 46 от ППЗДС, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Комисията в случая се явява помощен орган към министъра, а неговата воля е обективирана в крайния административен акт. И без наличието на въпросния протокол, обстоятелството за участието на свързани лица в тръжната процедура е налице, което прави законосъобразното приключване на търга невъзможно. Неправилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че въпреки наличието на свързани лица, тръжната процедура не е следвало да бъде прекратена, а е следвало да бъде проведена между останалите участници на основание чл. 51 от ППЗДС. Съгласно съдебната практика търг, проведен в нарушение на фундаментална забрана като тази за участие на свързани лица, дори когато са налице други участници, подлежи на прекратяване. В противен случай, ако процедурата бъде проведена, това би довело до нарушение на принципите на състезателност и прозрачност. С оглед на гореизложените доводи Върховният административен съд приема, че изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспореното решение № РД49-121/19.03.2025 г. е неправилен. Административният орган е действал съгласно изискванията на закона и е издал административен акт, спазвайки изискванията на чл. 146 от АПК. Решението на административния съд е неправилно и необосновано, постановено е при неточно тълкуване на относимите факти и приложимата правна уредба, поради което се налага отмяната му и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция. При този изход на процеса, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените разноски, поискани своевременно. Въз основа на което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК К. С. П. следва да заплати претендираните от процесуалния представител на Министерство на земеделието и храните разноски в размер на 200 (двеста) лева. По отношение на претендираните от процесуалния представител на П. Е. П. разноски в общ размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, същите следа да бъдат заплатени от К. С. П.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение