Определение № 100 от 26.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2352/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 55 от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 127/2017 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 548 от 12.01.2017г. по гр. д. № 518/2015 г. в частта, с която предявеният от С. Х. Й. от [населено място], [община] против дружеството-касатор иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. З. С., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.11.2013 г., е уважен за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2013 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че ищецът С. Й. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето Х. З.. Счита, че този извод е в отклонение от тълкувателната съдебна практика, тъй като по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е баща на починалия или да е налице хипотезата, предвидена в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. – починалият да е взет от ищеца за отглеждане и осиновяване, но да не е бил осиновен от него. Релевира оплакване и за прекомерност на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „ 1. Какъв е кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, при който е причинена смъртта на техен близък; Може ли съдът да разширява кръга на лицата, имащи право на обезщетение, по свое усмотрение извън изрично изброените в действащата тълкувателна практика; Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, лица, за които няма доказано с надлежни документи, че имат родствена връзка, в случая баща и син, но основават иска си тъкмо на такава; Може ли претенцията да се основава на смесени твърдения измежду твърдението за родство и твърдение за отглеждане като свое дете; Само фактът на отглеждане на едно дете като свое, извън наличието на родство и хипотезата на вземане за отглеждане и осиновяване, но неприключило осиновяване, дава ли право на обезщетение за неимуществени вреди, както приема АС Б.; Какво означава едно дете да се отглежда „като свое”, какъв е критерият за определянето на това понятие и има ли то правно релевантно значение при липсата на установените критерии за родство и осиновяване; Родство в иск по чл. 226 КЗ (отм.) може ли да се установява, както е прието от АС по настоящото дело, със свидетели от циганската махала, които „знаели били кой е бащата на детето” и удостоверение от кмета на селото, в което се твърди съжителство на семейни начала между претендента за баща на детето и присъждане на съответна сума и майката; 2. За критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди”. Настоящият състав, като взе предвид, че релевантният за изхода на конкретното дело въпрос за активната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лице, отглеждано от него като син, е предмет на висящото тълкувателно дело № 1/2016 г. на О. на ВКС, образувано с разпореждане от 28.04.2016 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на посоченото тълкувателно дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение