Решение № 6802 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2014 г.

Решение № 6802 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Ася Илиева Кацарова от гр. Пловдив, действаща като ЕТ "Кася 3 - Ася Кацарова", гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник и от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1653/16.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1005/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът Ася Илиева Кацарова, действаща като ЕТ "Кася 3 - Ася Кацарова" гр. Пловдив обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е изменен ревизионният акт и са определени посочените размери на данъчните задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., както и в частта, с която е отхвърлена жалбата в останалата й част. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в хода на ревизионното производство е била осуетена възможността й да реализира в пълен обем правото си на защита. Намира, че събраните доказателства не подкрепят наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счита, че изводът на органите по приходите за осъществено от нея мнимо представителство на Гинка Иванова, действаща като ЕТ "Гинка Иванова-69" е формиран в противоречие със събраните доказателства. В подкрепа на тезите си навежда подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РА като незаконосъобразен, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение. В качеството си на касатор Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението на административния съд в частта, с която в следствие изменение на РА са редуцирани определените с него задължения. Касаторът счита, че събраните в ревизионното производство писмени доказателства установяват, че ревизираното лице, действащо като едноличен търговец е генерирало собствени приходи чрез чужда фирма, без знанието и участието на нейния собственик, поради което е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Поддържа, че укритите от лицето приходи са именно в посочения в РА размер. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В качеството си на ответник Директорът на Дирекция " ОДОП" не изразява становище по основателността на касационната жалба на Ася Илиева Кацарова, действаща като ЕТ "Кася 3 - Ася Кацарова", гр. Пловдив. Същата, чрез процесуален пълномощник и с писмена защита оспорва основателността на касационната жалба на Директора на Дирекция"ОДОП" по подробно изложени доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е изменил Ревизионен акт № 161004062 от 24.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 265/21.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта му, в която на Ася Илиева Кацарова, действаща като ЕТ "Кася3 - Ася Кацарова" са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 879,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 807,88 лв. и за 2008 г. в размер на 50 074,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 470,07 лв., като е намалил размера им както следва: за 2007 г. на 2 439,90 лв., ведно с прилежащите лихви от 903,94 лв. и за 2008 г. на 25 037,16 лв., ведно с прилежащите лихви от 4 735,04 лв. За да достигне до формирания краен правен извод за частична незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Прието е, че ревизираното лице, в качеството си на едноличен търговец, осъществява счетоводни услуги и отдаване под наем на имущество. Въз основа на доказателствата, събрани по общонадзорна преписка на Окръжна прокуратура - Пловдив е преценено, че ревизираното лице Ася Кацарова, в качеството си на пълномощник, е регистрирало Гинка Иванова като ЕТ "Гинка Иванова 69". Този търговец е вписан като данъчно - задължено лице в ЕТАФП на автомобили, с които е извършвана икономическа дейност "таксиметрови превози на пътници". След анализ на дадените пред Окръжна прокуратура обясненията от водачите на таксиметровите автомобили и от Гинка Иванова, както и на доказателствата, представени от ревизираното лице, органите по приходите са формирали извод, че Ася Кацарова е мним представител на ЕТ "Гинка Иванова 69" пред трети лица, държавни и общински учреждения. Прието е, че икономическата дейност по извършване на таксиметров превоз на пътници със собствени на таксиметровите шофьори автомобили е извършвана от търговеца Ася Кацарова от нейно име и за нейна сметка. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства и е проведена СГрЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на изводите на експерта е установено, че в изследваните документи подписът за " декларатор/упълномощител" е положен от Гинка Иванова. При тази фактическа установеност решаващият състав е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Счел е, че спорът по делото се концентрира върху размера на приходите от таксиметровата дейност на ЕТ "Гинка Иванова 69", които Ася Кацарова е реализира в качеството си на мним представител. Преценил е, че след като не са ангажирани доказателства за различен размер на укритите приходи от този, посочен в РА, то те възлизат именно на тази сума, която следва да се раздели по равно между Ася Кацарова и носителката на задълженията Гинка Иванова. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По жалбата на Ася Кацарова, действаща в качеството си на ЕТ "Кася 3 - Ася Кацарова": Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е възприел дословно фактическите констатации и правни изводи на органите по приходите без да изложи конкретни мотиви кои точно доказателства подкрепят наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4, обосновали провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и приложението на презумпцията по 124, ал. 2 ДОПК. От една страна решаващият състав е посочил, че не ревизираното лице, а Гинка Иванова е носител на допълнително определените данъчни задължения по аналог, но от друга, че Ася Кацарова е едно от лицата, които като мним представител на данъчно задълженото лице е получавало приходите от тази дейност. Счел е още, че след като Гинка Атанасова в качеството си на едноличен търговец не се е противопоставила на извършваните от нейно име действия, то по аргумент от чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че тя ги е потвърдила. Независимо от това обаче половината от сумите, заплащани от таксиметровите шофьори, следва да се квалифицират като укрити приходи на ревизираното лице. Настоящият състав намира, че цитираните изводи са взаимно противоречиви и формирани при липса на конкретни фактически установявания за релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът не е отграничил безспорното от спорното от между страните, не е съобразил разпоредбата на чл. 14 ДОПК, не е изследвал размера на началното салдо на паричния поток за 2007 г. и релевантните параметри на приходната и разходната част му част с оглед твърденията на ревизираното лице за върнати заеми от предходни години. Не е обсъдена и относимостта на взетите предвид от органите по приходите относими към съответното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци, нито как е формиран нейният размер. В резултат на това, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна, което по аргумент от чл. 220 от АПК препятства проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение и налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да изложи конкретни фактически и правни изводи за наличието или липсата на основанията по чл. 122, ал. 1 за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, да определи кое е физическото лице, действащо като едноличен търговец, носител на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски за извършваната икономическа дейност "таксиметрови превози на пътници", да изследва началното салдо и размера на приходите и разходите на ревизираното лице през процесните данъчни периоди, включително и чрез провеждането на ССчЕ и в случай, че установи наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК да изложи конкретни мотиви за начина на определяне и размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК и за определените задължения за задължителни осигурителни вноски. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП": Макар и по различни съображения, настоящата инстанция споделя тезата на касатора, че и в частта, с която е редуциран размерът на допълнително определените с РА данъчни задължения първоинстанционното решение е неправилно. Съдът не е изложил мотиви, обосноваващи извода му, че определената в РА данъчна основа следва да се раздели поравно между едноличните търговци. При липсата на фактически и правни изводи за така определения размер на данъчната основа и следващите се данъчни задължения постановеното решение страда от касационния порок необоснованост. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, а за целта е необходимо да се установят факти, изясняването на които изисква специални знания на вещо лице из областта на счетоводството, то решението и в тази му част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на гореизложените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в производството пред Върховния административен съд . Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение