Определение № 298 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Еви 2015“ ЕООД, с ЕИК 203731293, чрез управителя И. И. М., приподписана от адв. П. Белелиева, срещу Определение № 1850 от 13.11.2025 г., постановено по адм. д. № 517 по описа на Административен съд – Перник (АС - Перник) за 2025 г. С обжалваното определение е оставено, като неоснователно, без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-22001424004072-091-001 от 07.03.2025 г. (РА), издаден от П. Т. Петрова – началник на сектор, възложител на ревизията и от А. Л. Иванова – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 561 от 10.06.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София (Д „ОДОП“ - София) при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), оставена е без разглеждане, като недопустима, предявената срещу този РА жалба и е прекратено производството по адм. д. № 517 по описа на АС – Перник за 2025 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Обръща внимание, че с жалбата срещу РА направил искане за възстановяване на срока за неговото обжалване поради настъпило непреодолимо обстоятелство – заболяване на управителя М., което му причинило огромни болки и неподвижност. Намира за относимо това, че заболяването настъпило през времетраенето на срока, а не преди да започне да тече или след изтичането му. Поддържа становище, че именно това заболяване е причина за пропускане на срока за обжалване на РА. Твърди, че то му попречило своевременно да извърши надлежни действия по обжалване на акта, а проведеното лечение препятствало извършването на своевременни действия. Сочи също така, че жалбата срещу РА била своевременно изготвена, но заболяването било препятствие за подаването й. Изразява недоволство от това, че първоинстанционният съд не кредитирал представените медицински доказателства за възникване на непредвиденото обстоятелство, което не бил в състояние да преодолее, за да подаде в срок жалбата срещу РА. Иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по предявената частна жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд съобразил, че РА от 07.03.2025 г. е връчен електронно на настоящия частен жалбоподател на 25.03.2025 г., а жалбата срещу него, подписана с електронен подпис от управителя М., до директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, била подадена на 08.04.2025 г. по електронен път. С негово решение РА бил потвърден. Това решение било връчено на частния жалбоподател на 11.09.2025 г., предвид което срокът за обжалване на РА изтекъл на 25.09.2025 г., четвъртък, работен ден. Въпреки това, жалбата била подадена на 07.10.2025 г., към която бил приложен издаден на 03.10.2025 г. болничен лист, с който се удостоверява неработоспособност на М. за времето от 17.09.2025 г. до 06.10.2025 г. При тези фактически установявания първоинстанционният съд направил извод за допустимост и неоснователност на предявеното искане за възстановяване на срока за оспорване на РА с правно основание чл. 161 АПК. Приел, че „Еви 2015“ ЕООД не сочи и не представя доказателства за обстоятелства с изключителен и изненадващ характер, които да са настъпили в периода, в който тече срокът за оспорване на РА – пречка да се подаде жалбата срещу него поради здравословен проблем предвид тежко заболяване, тежка злополука или друг инцидент. Съдът приел, че болничният лист не свидетелства за влошено здравословно състояние на М., предвид определения режим на лечение и в този смисъл не съставлява непреодолимо препятствие. Разгледал нереализираната възможност в срока за обжалване М. да упълномощи процесуален представител за подаването на жалбата срещу РА или да подаде жалбата в срок с електронен подпис. По тези съображения съдът направил извод за неоснователност на искането за възстановяване на срок – не е налице внезапно, изненадващо и непреодолимо препятствие, което да е единствената причина за пропускане на срока, предвид което го оставил без уважение. Като последица на това взел становище за процесуална недопустимост на предявеното оспорване срещу РА като просрочено – подадено едва на 07.10.2025 г. По тази причина оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, може да се поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В казуса са релевирани доводи за пропускане на срока за оспорване на РА поради възникване на непредвидени обстоятелства – препятствие за упражняване на субективното право на жалба в срок. Не са въведени твърдения пропускането на срока да се дължи на поведение на администрацията, което е въвело в заблуждение настоящия частен жалбоподател относно упражняване на това право. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че при извършената преценка досежно основателността на искането за възстановяване на пропуснатия срок за оспорване на РА, респективно за допустимостта на предявената жалба срещу него, съдът не взел предвид обстоятелствата, които се установяват от представения болничен лист и последиците от това. Тъкмо обратното – съдът е направил фактически установявания въз основа на така представеното доказателство и като го е обсъдил, ведно с всички останали данни по делото, е направил правилен краен извод, че обстоятелствата, които се установяват въз основа на болничния лист не са по характера си „непредвидени“ такива, които да са създали непреодолими пречки за М., в качеството му на управител на „Еви 2015“ ЕООД да подаде в срок жалбата срещу РА. В този смисъл, изводите на съда, че по делото не е установено и доказано наличието на предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок за оспорване на РА по чл. 161 АПК, са споделими. В частната жалба се заявява общо недоволство от това, че АС - Перник „не кредитира“ представени „медицински документи“, което не съответства на изложените в съдебния акт мотиви. Съдът е съобразил фактите, които се установяват от представения болничен лист, вкл. неработоспособността на М., която се установява въз основа на него (тоест, дал е вяра на документа), но по подробно изложени съображения не възприема това негово състояние да е създало пречка за упражняване на правото на жалба срещу РА в срок. Срещу тези изводи на съда не се правят конкретни оплаквания в частната жалба. В допълнение следва да се има предвид, че болничният лист е издаден на 03.10.2025 г., тоест след изтичане на срока за оспорване на РА макар и за период на неработоспособност 17.09.2025 г. - 06.10.2026 г. При това предписаният на М. режим на лечение е „домашен – амбулаторен“, което предполага възможността той да е напускал и да напуска дома си за периода на временната неработоспособност. По чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза „При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт“. Предвид това и липсата на такова медицинско удостоверение, в допълнение на обсъдените от първоинстанционния съд нереализирани възможности за съобразено с изискванията на процесуалния закон поведение на частния жалбоподател с оглед предявяване на оспорването в срок, следва да се приеме, че по делото не са представени доказателства, а и самият болничен лист в графа „Бележки“ не обективира състояние на представляващия дружеството, което да е било пречка за явяването му пред съд – в частност за подаване на жалбата срещу РА. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е направил извод, че за М. не е установено внезапно възникнало събитие, което той като дължащ извършването на определено процесуално действие от името на дружеството, не е бил в състояние да преодолее. В случая неупражняването на правото на оспорване в срок се дължи на процесуално бездействие на страната, а не на внезапно възникнало особено непредвидимо обстоятелство. При така приетото относно липсата на основания за възстановяване на срока за оспорване на РА пред съда, правилен се явява и изводът на АС - Перник за просрочие на оспорването на РА, дало му основание да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение